Груевски остава в Унгария

Облечен в елегантна бяла риза и тъмен панталон, с известните на цяла Северна Македония слънчеви очила, марка „Майбах“, но с белезници на ръцете, които старателно се опитваше да скрие с преметнатото през ръката сако, Никола Груевски се появи в съда в 11-район на унгарската столица Будапеща.

Получилият политическо убежище бивш премиер на Северна Македония бе призован пред магистратите в отговор на искането на северномакедонското Министерство на правосъдието за неговата екстрадиция. Зад затворени врати съдът заседава някъде около 40 минути, след което Груевски излезе видимо спокоен за да обяви, че искането от Скопие е отхвърлено.

Нямало основание избягалият от една държава да бъде върнат в същата държава, въпреки официалното искане на властите в Скопие. Пък и документацията по иска не им била пълна, имала пропуски, та затова Груевски, вече без белезници, отново пое пътя на политически емигрант. Който, ако се вярва на оскъдните информации за него, не е чак толкова тежък или трънен, както на хилядите мигранти, които продължават да атакуват границите на държавите от Европа, в това число и унгарската.

Не вярвам някой сериозен и разумен анализатор да е очаквал, че районният съд в Будапеща ще реши да върне Груевски в родината му. Там, където го очаква присъда от две години затвор за корупция и злоупотреба със служебното му положение, както и още няколко обвинения за времето, когато беше премиер на Република Македония.

След като стана ясно, а и сегашният премиер Зоран Заев публично го оповести, че Груевски е избягал в багажника на кола на унгарски дипломати, с цялата логистична подкрепа в рамките на операция на тайните служби от Будапеща.

Разбира се, Груевски решително отхвърли обясненията за бягството си, дадени от неговия наследник на премиерския пост в Скопие. Но дори Заев да е преувеличил нещата около участието на тайните служби на Виктор Орбан в операцията „Да измъкнем Никола от лапите на македонското правосъдие“, това не намалява отговорността за неговото бягство на унгарските дипломати и разузнавачи.

Само преди няколко дни, на среща с министъра на външните работи на Северна Македония Никола Димитров, неговият колега от Будапеща Петер Сиярто заяви открито, че се среща с Груевски и че ще продължи да го прави. Двамата-шефът на унгарската дипломация и беглецът от северомакедонското правосъдие, обсъждали в приятелски тон ситуацията на Балканите, като Груевски давал експертна оценка на ситуацията в Северна Македония и в района.

На всичко отгоре Сиярто даде да се разбере, че подмятанията в някои унгарски медии, че Груевски редовно се среща с представители на местното външно министерство, при това на достатъчно високо равнище, са истина. Нещо повече, не са тайна и срещите на Груевски с Виктор Орбан, без чието знание, а може би и санкция, тайните институции на Унгария помогнаха на бившия македонски премиер да се измъкне под носа на местната полиция.

Тогава? Защо бе нужен „номерът“ с белезниците, с които Груевски влезе в съда в 11-ти район на Будапеща?

Е, малко театър и при такива ситуации не е излишен. Все пак, въпреки странностите в позицията на премиера Орбан, все пак, Унгария е страна-членка на ЕС и на други авторитетни международни организации, в чиято работа върховенството на правото и на закона е приоритет номер едно.

Едно демонстративно спазване на закона, дори и да изглежда пресилено, прави впечатление на местните и на чуждите медии. Пък и някой очевидно бе посъветвал бившия македонски премиер да се държи сдържано и сериозно, да не се впуска в обяснения на въпросите на журналистите, изобщо, да изглежда като човек, загрижен за съдбата си. Но и да излъчва увереност в правотата си на политик, който незаслужено е бил осъден и е обвиняван в още тежки престъпления.

Какво да си говорим повече? Никола Груевски остава в Будапеща и в Унгария в битността си на получил политическо убежище бивш премиер на Северна Македония. И да живее така, както никой друг с неговия статут досега.

Политика, какво да се прави…