99 години от Ньойския договор

Краят на Първата световна война оставя страната ни в лагера на победените, а победителите от Антантата налагат на България унизителни клаузи, с които губим територии с близо 600 хиляди българи, оставаме с малобройна армия и изплащаме рапарации за над 2 млрд. златни франка.

На 27 ноември 1919 г. преди обяд министър-председателят Александър Стамболийски влиза в кметството на парижкото предградие Ньой. След 25 минути договорът, определил съдбата на България, е факт. Ядният жест на Стамболийски с демонстративно захвърлената перодръжка влиза в мемоарите.

По силата на договора от 1919-а съседите на България получават български земи като компенсация, без да са окупирани. За Гърция - Западна Тракия, за Румъния - Южна Добруджа, за Кралство Югославия - села край Кула и Трън, Царибродско, част от Кюстендилското крайще с Босилеградско и Струмишко.

Свързани статии:

97 години от Ньойския договор - последствията днес

Кой какво направи за сънародниците ни от другата страна на границата в териториите, откъснати от България по силата на Ньойския договор от 1919 г. Защо тези райони и до момента продължават да са слабо развити и в икономическо отношение и като права на човека? Докъде е българската държава в защитата на етническите българи в тези територии и прави ли достатъчно? Продължават ли народите на Балканите да живеят с бремето на миналото? 97 години след подписването на Ньойския договор, наложен на България от Великите сили дискусията по тези теми трябва да е жива и в крачка с новите реалности. Предлагаме Ви да се включите в нея на страницата на обществената телевизия.

12:21, 30.11.2016

Чете се за: 06:21 мин.