А минарето в Охрид продължава да расте

Един от първите, под който Пендаровски тури подписа си, бе прословутият Закон за езиците. С него албанският език става служебен на цялата територия на страната и във всички нейни институции. Северна Македония става двуезична, колкото това да не се харесва на македонците. Но реалността е по-силна от техните желания.

На церемонията по встъпването в длъжност на Пендаровски в Парламента гостите от чужбина бяха със слушалки на ушите. Или поне някои от тях. И не защото Румен Радев и Александър Вучич, да речем, не биха се справили с македонския, а защото спикерът Талат Джафери говореше през цялото време на албански. И чрез преводач думите му влизаха в слушалките, а и в пресцентъра от екрана на мониторите се носеше гласът на мъжа с превода. Някои от колегите журналисти, които придружаваха президента Радев в Скопие на инагурацията, останаха учудени, дори в началото като че ли не разбраха какво става.

Какво става ли, става това, че в пленарната зала най-високата държавна институция в Северна Македония вече се говори на албански от депутатите-албанци. И това не е от вчера или днес. Дори още преди да има Закон за езиците, който позволява това сега, още преди да го има, депутатите албанци от всички политически партии използваха майчиния си език, за да изразят своите позиции. Тогава, защо и Талат Джафери да не води това тържествено заседание за встъпването на Пендаровски на длъжност, на езика, който вече е законен.

В един сайт от Скопие тези дни показаха информация, според която Пендаровски бил помолил експерти да му направят страница, чрез която да се обръща към своите сънародници. Страницата все още не е готова, но информацията обръщаше внимание на факта, че тя вече е триезична. В смисъл, че името и длъжността на Пендаровски са изписани на македонски, на албански и на английски. Впрочем, и всички надписи в страната на официалните институции и на държавата са на три езика. Ако не вярвате, разходете се до граничния пункт Гюешево над Кюстендил, който македонците наричат Деве баир, и ще видите триезичните табели, указващи, че от тях нататък започва Република Северна Македония. Ама какво се чудите - в първото си публично изявление след победата на изборите на 5 май, Пендаровски се обърна към присъствуващите с "Благодарам” и с “Фалимендерит”, което на албански също означава “Благодаря”. Значи, да не пропусне да благодари на избирателите от тази етническа общност, които гарантираха победата му.

Добре, де, ама какво общо има всичко това с минарето в заглавието. Ами, преди време бях споменал, че в централната част на Охрид местната ислямска общност строи 32-метрово минаре. Да, там има джамия, която не функционира, но преди години бе обновена и консервирана. Сега обаче искат да я „активират“ чрез минарето, без обаче да имат разрешение за това. Местните хора в Охрид протестират, стигнаха до ЮНЕСКО, премиерът Заев ходи там и обеща въпросът със строежа да се реши след президентските избори. Типична предизборна ситуация… Да, де, ама президентските избори минаха, Пендаровски вече подписва важни закони, и изведнъж се оказа, че минарето си се строи. Охридчани продължават да протестират, от ислямската общност се правят на чули-недочули, Заев го няма никакъв, институциите си затварят очите, въпреки че много добре знаят, че разрешение за минаре няма. Има само за консервация, защото отдолу, под джамията има няколко пласта раннохристиянски сакрални обекти, които също биха могли да бъдат проучвани. Е, очевидно няма как нещата да се променят, след като зависимостта на премиера от неговия коалиционен партньор в правителството - Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, се пренася очевидно и на местно равнище. А това, че Охрид губи от самобитността си, не може да бъде спряно.

Иначе трябва вече да сме свикнали - и минарето ще се строи незаконно, и албанският ще бъде втори служебен език в Северна Македония, и Пендаровски ще продължи да подписва закони.

Живот.