До началото на септември БАН ще изготви технико-икономически анализ на ядрените мощности в България. На тази основата ще се разработи стратегия за развитието на този отрасъл до 2030 г., стана ясно на международния енергиен форум “Булатом” край Варна.
В момента по света се строят 33 нови реактора. Българската енергетика също трябва да развива ядрения си сектор, смятат специалистите.
Енергийната стратегия ще посочи и къде трябва да се строи – 7-и и 8-и реактор в АЕЦ “Козлодуй” или на площадката в Белене. България обаче не е в състояние сама да поеме финансирането на проектите.
Красимир Първанов, зам.-министър на енергетиката: "Лично считам че трябва да се намери стратегически инвеститор, който да подпомогне един такъв бъдещ проект, ако наистина българското управление вземе такова решение."
Вариантите са различни – да се търси 100 процента външен инвеститор, като държавата запази контролна златна акция, или държавата за вложи определен процент средства в проекта.
Валентин Николов, зам.-председател на Комисията по енергетика в НС: "Но без инвеститор държавата не може да се справи поради факта, че цената към момента на изграждането на централата ще бъде по-висока от пазарната цена. Така че това трябва да се реши, затова аз предложих друго решение: именно този фонд за енергийна сигурност да бъде част от гаранта на проекта."Има пътна карта за извеждане от експлоатация на топлоцентралите “Марица Изток” 2 и 3 до 2030 г., подчертават експертите.
Иван Генов, Комисия по енергетика в НС: "... Без ядрена енергетика ние не можем. И ние трябва да се обединим като държава зад една такава стратегия, защото ако се забавим, това ще бъде трагично."
В момента възможната цена за цялостно изграждане на хиляда мегавата ядрена мощност е около 6 милиарда евро.
Чуй новините
Подкаст
