БЧК представи проекта за дистанционна медицинска помощ

Регионът, който е известен с най-лошите статистики. Бедност, застаряващо население, обезлюдяване. Възрастни хора, чиито роднини са някъде в другите краища на България. Или на света.

Проф. д-р Асен Балтов, директор на УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов": Представете си, ако вашият родител е в такова положение, а вие сте на 150 километра от него.

Точно в този регион ще започне новият проект на Българския червен кръст. В него ще могат да се включат 700 човека от 7 общини - Враца, Оряхово, Криводол, Бяла Слатина, Видин, Монтана и Белоградчик. Те ще имат възможност за постоянно медицинско наблюдение. Всичко това ще се случва с помощта на една гривна.

Проф. д-р Асен Балтов, директор на УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов": Една гривна, която измерва няколко основни жизнени показателя.

И един call-център във Враца.

Д-р Надежда Тодоровска, зам.-генерален директор на БЧК: Ако случайно някой от тях падне, тези устройства, с които те ще бъдат снабдени, ще позволява наистина да индикират евентуално падане на някой възрастен човек и съответно реакция от страна на call-център.

И когато близките са твърде далеч, за да помогнат, гривните, ще са достатъчно близо - с натискането на един паник бутон, медицински екип ще може да реагира веднага.

Проф. д-р Асен Балтов, директор на УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов": Този екип отива на място и вижда от какво има нужда.

Такъв център за обаждания ще има и в "Пирогов".

Проф. д-р Асен Балтов, директор на УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов": Нашата идея е този call-център, който ще бъде в "Пирогов" да подпомага call-центъра във Враца.

Всичко това ще е напълно безплатно за хората. Но понеже всяка хубава идея струва нещо - сметката за тази ще бъде 3 333 333 евро. Парите ще бъдат поети от фонд, създаден от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Българската страна също ще помогне.

Бисер Петков, министър на труда и социалната политика: Нашето партньорство се изразява във финансов принос.

Проектът ще работи четири години.

Акад. Христо Григоров, председател на БЧК: С тези програми ние протягаме заедно една ръка, здрава ръка, която ръка ще изправи тези хора и ще им върне надеждата.

След тези четири години Норвегия, Исландия и Лихтенщайн ще спрат да плащат сметката. И тогава българската страна ще реши дали ще продължи да помага на надеждата.