Българи ударили банковата сметка на Парис Хилтън

30 секунди. Това е времето, за което скимиращото устройство снема данните ни. То се монтира върху входа на карточетящото устройство. Зоната на плафона, горните лайсни и мястото, откъдето се получават парите, се използва за монтиране на камера.

Надя Петрова, отдел „Икономическа полиция" ГД ,,Национална полиция": "Поставя се рекламна лепенка с микрокамера. Нещо, което прилича на част от банкомата. Обикновено говорим за камера от мобилен телефон, която е миниатюрна. Целта е да се види ПИН-а."

Нова тенденция в кражбите напоследък е източването на безконтактни карти за разплащане, твърдят от Икономическа полиция. Измамниците обикновено купуват ПОС терминали от чужди сайтове. Устройството се регистрира извън България. Необходими са поне 15 см разстояние от картата, за да се вземат пари от нея. Сумата е ограничена до 25 лв. И срещу двата типа измама съществува българска технология за защита. Специална лепенка може да се постави върху магнитната карта.

Надя Петрова, отдел „Икономическа полиция" ГД ,,Национална полиция": "По този начин лентата не може да бъде компрометирана по никакъв начин. Информацията от картата се приема от чипа, а не от магнитната лента. При чипа разбираме, че се правят опити, но това е много трудна и скъпа технология, за да може да бъде направена. Това е една карта, която всъщност предпазва, сложена между две банкови карти, от излъчване на сигнал от тези карти".

Този вид престъпност се развива с бързи темпове през последните 20 години, а устройствата, на които се натъкват разследващите стават все по незабележими.

Зорница Таскова, заместник-градски прокурор: "Зеленото е скимингът. Визуално той прилича изцяло на устройството. На пръв поглед за гражданите е неразличимо от оригиналния вид на банкомата. При леко издърпване обаче то се отделя. Тук има място за електронни компоненти, а тук е изходът, от който ще се извлекат данните от компютър".

Надя Петрова, отдел „Икономическа полиция" ГД ,,Национална полиция": "Единствената превенция е да прикриваме ПИН кода с ръка или с някакъв подръчен материал. Без ПИН кода дори при скимиране не могат да бъдат изтеглени парите".

Оказва се обаче, че основната цел на престъпниците не са българските банкомати.

Главен инспектор Румен Богоев, началник сектор Данъчни и финансови престъпления ГД ,,Национална полиция": "Повечето тук се използва като база за обучение и оттук хората излизат навън. Използват се по-ниско развити страни. Защитата там е по-лесно преодолима - Тайланд, Виетнам, Южна Америка, Южна Африка. Там се поставят скимиращи устройства от хора, които стоят в хотели. След това парите по други канали се превеждат обратно в България".

Българи са успели да копират информация от карти дори на световно известни личности. Направен е опит да се изтеглят пари дори от платинена карта на арабски шейх.

Надя Петрова от отдел „Икономическа полиция": "Да, като информация е попадало при нас, че са скимирани известни хора от световния шоу бизнес. Техните банки уведомяват, че има такова нещо, установено е вече".

Обикновено събраната информация от картите се изпраща в друга страна по интернет. Там се прави стиковка между извлечените данни и установените ПИН кодове. Понякога се отпечатват бели пластики с размера на банковите карти, където се записва открадната информация.

Зорница Таскова, заместник-градски прокурор: "В СГП са констатирани случаи, при които организаторите на престъпната схема набират граждани, които срещу съответното заплащане биват изпращани в трета държава и с тези бели пластики от тамошните банкомати теглят различни суми част от тях връщат в България на организаторите, а другата част задържат за себе си".

Тихомир Игнатов: "От началото на годината до месец октомври образуваните досъдебни производства за източване на кредитни и дебитни карти са малко над 360. Влезлите в сила осъдителни присъди са общо 12".

Данните показват, че средно всяка година има около 470 дела. В повечето случаи те са срещу неизвестен извършител. Според държавното обвинение проблем при установяването на извършителите е липсата на видеокамери около банкоматите, особено в малките население места. В случаите, при които има камери записът обикновено е с лошо качество.

Зорница Таскова, заместник-градски прокурор: "Във хода на наказателно производство възпрепятства експертите изготвящи лицево-идентификационните експертизи да кажат с категоричност дали лицето подведено от нас под отговорност е идентично с лицето заснето от камерата."

За подобен вид престъпления законът предвижда от 2 до 8 години затвор.