Мнението на експерта: Brexit и реакцията на финансовите пазари

През 1992 г. британският паунд е надценен и централната банка няма достатъчно резерви, за да поддържа изкуствено курса спрямо щатския долар и германската марка. Сорос и мнозина други спекуланти залагат срещу това неравновесие на пазара и успяват да вземат превес. Причината да започне атаката срещу паунда е икономическа. Проблемите тогава се задълбочават поради политически решения. Brexit е точно обратното – политически казус, който ще се превърне в икономически проблем. Как това ще стане, зависи само от капиталовия пазар.

Аспектите на евентуалната криза са непредсказуеми. Три дни след референдума във Великобритания предстоят парламентарни избори в Испания, които със сигурност ще бъдат повлияни от него. Ефектите от евро отрицанието ще се пренесат чак до най-източните страни. Процесът ще бъде дълъг и със сигурност съпроводен от реформи в ЕС. Алтернативата е Съюзът да се разпадне под натиска на нерешените си проблеми, от които ще се възползват отделни политически кръгове в страните. По тази логика излизането на Великобритания ще е положителен фактор за бъдещото развитие на ЕС, макар и след много дълъг период на преструктуриране. А британската икономика със сигурност няма да рухне. Швейцария и Норвегия добре се справят, без да са част от ЕС.

Защо мащабът на кризата ще се реши от капиталовия пазар?

Отговорът се крие в мултиплицирането на ефектите в реалната икономика, когато финансовият сектор реагира прекалено силно. Ето един възможен сценарий за Великобритания: отлив на капитали от страната след референдума, който да се отрази негативно на реалната икономика заедно с намалялата бизнес активност и наемане на служители. Поевтиняването на валутата ще оскъпи вносните стоки и суровини, но в дългосрочен план ще се окаже позитивен фактор за развитие на индустрията в страната. Единственият сектор, който ще бъде засегнат пряко, е финансовият.

Лондон ще трябва да се откаже от част от работните си места в банките, които ще се пренасочат към Франкфурт или Париж. И това пак не е трагедия, като сравняваме с Швейцария. Проблемът ще се формира от чисто пазарната реакция върху ценните книжа. Спад на акциите и облигациите означава загуби за спестителите в тези инструменти, като британците ще се усетят по-бедни и ще намалят потреблението си. Такъв ефект имаше след предишни финансови балони и само по себе си е достатъчно, за да предизвика икономическа криза.

Сценарият за Brexit трябва да се допълни с още един пример от близкото минало. След атентатите в САЩ през 2001 г. беше блокиран авиотрафикът за няколко дни, което хвърли индустрията в рецесия. Както написа в мемоарите си бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан, се оказа, че фирмите разчитат много на бързите доставки, за да не поддържат стокови наличности. И спирането на полетите имаше неочакван ефект върху икономиката. Нещо подобно може да се случи с Великобритания, където проблеми с финансирането или с плащанията на контрагентите да блокира работата на цели сектори. За колапс не може да се говори, а по-вероятно ще даде своя принос за рецесията.

Възможна ли е нова ликвидна криза, както стана след фалита на Lehman Brothers през 2008 г.?

Централните банкери се изредиха да обясняват как са готови да подкрепят финансовата система още седмица преди референдума. Те избягват конкретиката, разбира се, защото намесата зависи от ситуацията на паричния пазар. Ако паниката се разпространи и банките загубят доверие помежду си, тогава ще има извънреден приток на ликвидни средства, за да се спре блокирането на системата. Централните банкери имат опита на 2008 г., когато недооцениха проблема с ликвидността и паниката на пазарите. Със сигурност официалните и неофициалните им контакти са засилени в момента и повторение на кризата е малко вероятно.

Как ще реагират капиталовите пазари при Brexit?

Цените ще се движат така:

• Обезценка на валутата – британският паунд ще падне след референдума и централната банка би трябвало да похарчи част от валутните си резерви, за да ограничи поевтиняването му. Инвеститорите ще се насочат към швейцарския франк и японската йена в търсене на защита, но при по-сериозна паника на пазарите ще се обърнат към щатския долар.
• Разпродажби на акции – фондовият пазар ще загуби поради очакванията за икономически спад в страната и изтичането на капитали. Силата на този процес ще зависи от паниката на пазарите. 10-15% за няколко месеца е сценарият за нормално развитие на събитията, но загубите ще надхвърлят 30% при глобална финансова криза.
• Покупки на облигации – към британските ценни книжа ще се насочат капитали, най-вече от големи инвеститори. Този процес вече е започнал, подкрепен и от постоянните стимули на централните банки.
• Злато – цената от 1300 долара за тройунция ще бъде преодоляна, като големите фондове вече купиха солидни количества от ценния метал.

Brexit не е причина за финансова и икономическа криза в глобален мащаб. Референдумът може да стане повод за това, защото причините са други. Те са структурното неравновесие в западните икономики и огромната задлъжнялост. Нулевите лихви създадоха среда на неефективни инвестиции, особено на финансовите пазари. От това идва опасността референдумът във Великобритания да се превърне в катализатор на пазарни сътресения, които да приведат в нормални рамки цените на много финансови инструменти.

Събитията на пазарите ще се развият много по-бързо от политическите процеси в Европа. Докато партии и групи по интереси обмислят как да променят стратегиите си към идващите избори догодина /парламентарни и президентски избори във Франция и Германия/, Старият континент ще бъде ударен от финансови сътресения, които може да се окажат много по-скъпи, отколкото е кризата с бежанците, например. За Великобритания загубите също ще се мултиплицират, когато основният търговски партньор на страната навлезе в рецесия.

Brexit няма да спаси ЕС. Точно обратното, реакцията на финансовите пазари ще ускори печатането на пари и ще засили структурните проблеми. Икономическа криза в Европа ще засили различията между страните от центъра и периферията, между бедни и богати. Политиката в Брюксел ще се превърне в говорилня, която няма да доведе до така необходимите политически реформи. А през това време ЕЦБ ще хвърля върху всички обезценяващото се евро.