Еманюел Макрон и Марин льо Пен на втория тур на президентските избори

Независимият центрист и лидерът на крайнодесния Национален фронт излязоха начело, като елиминираха кандидата на крайната левица Жан-Люк Меланшон, както и кандидатите на традиционната десница и левица Франсоа Фийон и Беноа Амон. Това е без прецедент за двете основни партии, които от повече от век доминират на френската политическа сцена.

Французите ще избират на 7 май между новото лице, проевропеец с либерални възгледи и добре познатата крайнодясна антиевропейка и националистка. Повече за програмите на двамата и за първите часове след неделния вот - в следващите минути!

Еманюел Макрон, кандидат-президент на Франция: Аз ще бъда президент на всички хора във Франция, на патриотите срещу националистическата заплаха. Президентът, който защитава, променя и гради. Битката да сме достойни да управляваме страната започва тази вечер. Ни е ще я спечелим. Да живее Републиката, да живее Франция.

Първите думи на центриста Еманюел Макрон, след като стана ясно, че той е основният претендент за поста президент на Франция. За човек на 39 и без нито един изборен пост досега, успехът на Макрон може да се нарече шеметен. За няколко години от съветник на президента Франсоа Оланд се издигна до министър на икономиката и финансите, като разгневи много от социалистите с реформите си в интерес на бизнеса.

Преди година основа движение "Напред "в родния си Амиен, после напусна правителството и официално се кандидатира за държавен глава. Неромантичната му страна е миналото на банкер, романтичната - бракът с учителката му по литература, 24 години по-възрастна от него, и литературните интереси. Снощи Макрон отпразнува победата на първия тур в ембеламтично заведение, в миналото посещавано често от Ърнест Хемингуей и други артистични особи.

Не по-малко възторжено приеха второто място на Марин Льо Пен привържениците на крайнодесния "Национален фронт".

Марин Льо Пен, кандидат-президент на "Национален фронт": Първият етап, който трябва да отведе французите в Елисейския дворец ,е преодолян. Този резултат е исторически. Отсега нататък върху мен пада огромна отговорност за защита на френската нация, на нейното единство, сигурност, култура, просперитет и независимост.

И тук думата "историчеки" беше сред най-често употребяваните. Подкрепата за "Национални фронт" в лицето на Льо Пен се е увеличила значително в сравнение с предишни избори. От 2011 година, когато Марин пое лидерството на формацията от баща си - Жан-Мари Льо Пен, тя неизменно набира популярност. Има юридическо образование, евродепутат е. Два пъти разведена, има три деца. Ще повтори ли обаче съдбата на баща си от преди 15 години, когато Жан-Мари льо Пен се изправи на втори тур срещу Жак Ширак и загуби?

Разделителните линии между двамата, които ще се изправят един срещу друг на 7 май са съществени. По отношение на ЕС - Еманюел Макрон е убеден еврооптимист и застава зад традиционните европейски ценности. Лю Пен настоява за преразглеждане на отношенията с Брюксел, говори за напускане на сюза и Еврозоната. Що се отнася до миграцията и сигурността - Макрон иска незабавна екстрадиция на нелегално пребиваващите, но прокламира много по-отворена политика към мигранткста криза, близка до тази на Ангела Меркел. Льо пен пък иска затваряне на границите и ограничаване на броя на мигрантите до 10 000 на година.

Много серизони различия кандидатите имат и по вътрешнополитическите теми. За икономиката например Макрон планира съществени инвестиции в публичния сектор намляване на корпоративните данъци, предоговаряне на 35-часовата работна седмица.

Докато Льо Пен иска по-голяма намеса на държавата в редица сектори и отрасли, запазване на 35-часовата работна седмица, фиксирана пенсионна възраст. А битката за доверието на французите вече започна. Улицата пред жилището на Еманюел Макрон тази сутрин приличаше на предизборна изява - аплодисменти, викове на подкрепа и одобрение, ръкостискания.

А Марин Льо Пен не изневери на стила си и отправи остър коментар за стила на речта на Макрон в предизборната нощ, като каза, че той не е никакъв патриот. Политолози определиха вчерашния вот като звучен политически шамар за партиите на статуквото - за първи път от 60 години представител на традиционното ляво-дясно не се бори за Елисейския дворец. Сега предстои труден избор между две личности и две крайно различни представи за Франция.