Фискалният съвет: Разходите за образование и здравеопазване са нереалистични

Заложените разходи за здравеопазване и образование са нереалистични в средносрочен и дългосрочен план, очакваните приходи са ненормално ниски, а очакваният растеж на икономиката силно ограничен заради липсата на инвестиции. Това показват първите анализи на Фискалният съвет към Народното събрание. Независимият орган беше създаден през пролетта на 2015 г. Председател на съвета е Борис Грозданов, освен него в него влизат Юнал Тасим, Любомир Дацов, Дора Андреева и Григорий Вазов.

Една от трудностите пред Съвета е липсата на достатъчно аналитична информация в сферата на фиска. В момента нито една институция у нас не разполага с подобен механизъм за анализ, с изключение на Българската народна банка. Именно информация оттам черпят и членовете на Фискалния съвет.

Един от изводите на Фискалния съвет е, че бюджетът на България е сред нискорисковите бюджети. Липсват обаче конкретни данни по функции на разходите и недостатъчно се отчитат заложените външни рискове. Използваният данъчен модел у нас, също е стабилен, но предполага по-голяма събираемост на налозите. Годишно има резерв за събирането на допълнително между 400 млн. и 500 млн. лева само от данъчни приходи.

Експертите са категорични, че нивото на държавния дълг в момента не е "чак толкова тревожно", но има две тенденции, на които трябва да се обърне внимание. Първата е преструктурирането на дълга в полза на дългосрочните задължения за сметка на краткосрочните. На практика това означава, че управляващите от три години насам отлагат с колкото се може повече връщането на взетите от държавата заеми. Фискалният съвет отчита, че заради това през 2022 г. и 2023 г. ще са първите струпвания на по-сериозни плащания от близо 1 млрд. лева на година.

Втората тенденция по отношение на дълга е темпа на неговото изменение, смятат също така финансиститите. Освен че отлагат плащанията, политиците също така ги увеличават.

От Съветът отчитат историческо ниско ниво на инвестициите в страната за първите три месеца на годината. Спадът в тази сфера е между 15 и 16% по предварителните данни на Националния стастически институт. Затова и очакваният растеж е едва между 1,8 - 2,5% през 2016 г. Отделно тежестта върху малките и средни предприятия у нас е сред най-високата в целия Европейски съюз. Друга несъразмерност отчетена от експертите е високото ниво на капиталови разходи у нас . Така например направените капиталови разходи от държавата у нас са 7,5% от БВП, докато например във Великобритания са 1,5% и има стимули на местната власт за тяхното увеличение.

Едно от решенията, които предлагат експертите за нереалистично заложените разходи за здравеопазване и образование е или да се променят показателите или да се заложат по-големи буфери, които да компенсират отклоненията. Като цяло осигуряването на резерви в бюджета според средносрочната бюджетна рамка и конвергентната програма, са минимални. В самите документи липсват и достатъчно данни, за да може анализаторите да преценят точно ситуацията.