Испания и Каталуния - един дълго тлеещ конфликт

„Ще гласуваме“, „Искаме демокрация“, „Това е държавата Каталуния!“ - това са само част от лозунгите, които вече няколко седмици огласят улиците на Барселона и други каталунски градове. В неделя се очаква гражданите да отговорят на въпроса искат ли Каталуния да стане независима държава.

Джорди Грапера, привърженик на идеята за независимост: Това е борба както за самото ни право да гласуваме на референдум за самоопределяне, така и за правото ни да можем сами да решаваме кой и как да ни управлява.

Но още преди да са отишли до урните, управляващите в Мадрид вече имат своя отговор - не. Не на провеждането на референдум и категорично „не“ на отцепване на Каталуния от Испания.

Опитите да бъде попречено на каталунския референдум започнаха със забрана за провеждането му от Конституционния съд, продължиха с обиски на печатници, ангажирани с предизборни материали и бюлетини. Последваха арести на 14 каталунски политици и официални лица, участващи в подготовката на референдума. Лидерът на Каталуния - Карлес Пучдемон, обвини правителството на Мариано Рахой в репресии.

Карлес Пучдемон, президент на Каталуния: Ако съдим по полицейското присъствие наоколо, може да останем с впечатлението, че укриваме оръжия за масово унищожение, ядрен арсенал или пък сме наркокартел. Двама от всеки трима от силите за борба с безредиците, в момента са тук - за да попречат на какво? На това опасно нещо, наречено референдум ли? Това не просто е абсурдно, но и няма да ни спре да отидем до урните.

Напрежението по оста Барселона-Мадрид датира от десетилетия. По време на режима на генерал Франко, каталунският език е забранен. Постепенно областта си издейства все повече правомощия, но според управляващите в Каталуния - крайно недостатъчно. През 2006-та каталунците гласуваха за разширяване на тяхната автономност - в случая - по-широки данъчни права и официален статут на нация. Това обаче беше отхвърлено от управляващите.

През 2014 г. отново имаше референдум, в който 80% от гласувалите поискаха независимост. Той обаче беше със символичен характер. Сега управляващите на автономната област са категорични - ако хората гласуват за отделяне, Каталуния ще стане самостоятелна държава.

Карлес Пучдемон, президент на Каталуния: Референдум, макар и възпрепятстван от държавата, но подкрепен от гласоподавателите, си остава референдум. Трябва да бъде ясно, че каталунците са народ, който има правото свободно и по демократичен начин да определят съдбата си. Никой не може да промени този факт.

Какъв е залогът? Каталуния допринася средно с 20% от брутния вътрешен продукт на Испания и осигурява 1/4 от износа на страната. Тя е втората най-богата област, притегателен център за туристите и все по-активно развиващ се промишлен център. Именно икономически са основните аргументи на каталунците за отцепване. Вместо да внасят в общата икономика на Испания, те предпочитат сами да разпределят огромните си приходи. Нещо, от което упправляващите в Испания трудно биха се лишили.

И докато Мадрид и Барселона продължават със взаимните нападки, Европа и светът предпочитат да запазят мълчание и да не се намесват. Евентуалното разцепване на териториалната цялост на Испания може да доведе до ефекта на доминото и да се засилят сепаратистките настроения в редица други държави на Стария контитнент. Въпросителните след евентуалния референдум са много, но най-актуалният въпрос всъщност е - ще успеят ли каталунците изобщо да отидат до урните в неделя.