Историята на улица "6-ти септември" в центъра на София

В началото на миналия век на улица "Шести септември" се намирали емблематични сгради и институции. Архитектурата и орнаментите на сградите напомнят духа на стара София. Ето тук, в самото начало на улицата се намирал най-големият вегетариански ресторант в града в началото на 30-те години.

Интересна е и сградата в съседство. Тук живеел Димитър Тончев, който заемал министерски постове в редица български правителства. Неголямата двуетажна сграда е дело на немски архитект. През 60-те години на миналия век сградата е използвана като румънска легация, днес е посолство на Египет.

А в тази сграда, в отдавания под наем първи етаж, имало танцувален салон, но само за чужденци с игрален дом и рулетка. Мястото било известено с името „Интерклуб".

В началото на 20-те години на миналия век, започва масовото жилищно строителството на улица "6 септември", тогава тя е една от основните улици в града. Сградата зад мен впечатлява със своята архитектура и типичното тухлено засводяване. Столичани наричат това място "Сградата с лъвчето".

Едно място на улица "6 септември" преплита няколко държавници и редица важни решения. Първият военен министър на България ген. Паренсов избира това място, за да построи своята жилищна кооперация, след като напуска България княз Александър Батенберг, който е негов голям съперник, купува именно тази къща, за да направи своя малък дворец, докато се строи големият - на днешния булевард "Цар Освободител". По-късно сградата е закупена от МВР, съборена, за да бъде построена днешната сграда на ведомството.

Тук се взимали важните за страната ни решения в първите свободни години. Затова улицата се казвала "Княжевска". Актът на Освобождението, свързан с делото на княз Александър Батенберг, дава повод улицата да бъде прекръстена на "6 септември". Така, както я наричаме до днес. А в чест на мразения от Батенберг генерал Паренсов, се именува улицата, която пресича "6 септември" при днешната сграда на МВР.

С улицата са свързани редица сгради, събития и истории. Запазените сгради са свидетелства за тези, които вече ги няма. Личните истории, съчетанието на стара и нова архитектура, показват променящата ни се история и разказват за специфичния колорит и очарование, което притежава тази малка, но централна софийска улица.