Какъв път изминават първите ни зографи от иконата до светския портрет - за това разказва изложбата на Националната галерия, озаглавена "Вместо Ренесанс: Българското Възраждане в изкуството". На едно място са събрани творби на най-значимите възрожденски художници от забележителните школи на Трявна, Самоков и Елена, както и на академичните представители на тази епоха. Изложбата е осъществена по културната програма на българското европредседателство.
Тази изложба разказва как през нашето Възраждане иконата се разхубавява и строгите образи се обръщат към личния живот на хората. Още през 16 век имаме подписани икони - като тази "Света Троица" на Зограф Недялко. В тревненската школа се пресъздава друг интересен сюжет - евангелистът Свети Лука рисува самата Богородица, от натура, на статив, в ателие.
БНТ: Тоест вярването е какво за тази икона?
Доротея Соколова - изкуствовед, куратор на изложбата: Че това е истинската Богородица! Тука има още една на един еленски зограф, там пък вече Свети Лука представя смирено готовата икона, тя не се рисува, а се представя, така да се каже, пред публика, пред поклонниците.
И Богородица гледа самата себе си, нарисувания си образ. Възрожденското мислене ще направи възможни и рисунките на голо тяло на Захари Зограф, а после ще дойдат портретите на първите художници, образовани в чужбина като Станислав Доспевски, който дори ще напише до Руската императорска академия:
Доротея Соколова - изкуствовед, куратор на изложбата: Вие ме удостоихте с титлата художник и аз много се гордея с това, но в моята родина би имало по-голяма тежест, ако имам един медал, така че моля да ми присъдите един медал. Той е получил медала и ето го тука - нарисувал се е с този медал.
Изумителни портрети ни гледат в тези зали - недовършен портрет на Левски от неговия съратник Георги Данчов. Или портрет на дъщерята на гръцкия посланик, чиито автор е Николай Павлович. Появяват се първи пейзажи, историческа живопис.
Доротея Соколова - изкуствовед, куратор на изложбата: Това е пътят, по който нашата култура и нашето изкуство успяват да се измъкнат сами от Средновековието, за да влязат в европейското изкуство.
Хубаво е да чувстваме това наследство като собствено и да го познаваме малко по-добре.
Градовете Оулу и Тренчин са готови за ролята си на европейски столици на културата през 2026 г.
Бляскав финал на годината: В Софийската опера започват традиционните новогодишни концерти
"Секция 13" на Съюза на българските художници представя изложбата „Обща постановка“
Музеят на историята във Варна пази колекция от коледни картички от началото на XX век
"Всичко е черно": Разказът на една иранка в България за събитията в родината й