Изложба разказва за пътя от иконата до светския портрет в изкуството

Тази изложба разказва как през нашето Възраждане иконата се разхубавява и строгите образи се обръщат към личния живот на хората. Още през 16 век имаме подписани икони - като тази "Света Троица" на Зограф Недялко. В тревненската школа се пресъздава друг интересен сюжет - евангелистът Свети Лука рисува самата Богородица, от натура, на статив, в ателие.

БНТ: Тоест вярването е какво за тази икона?

Доротея Соколова - изкуствовед, куратор на изложбата: Че това е истинската Богородица! Тука има още една на един еленски зограф, там пък вече Свети Лука представя смирено готовата икона, тя не се рисува, а се представя, така да се каже, пред публика, пред поклонниците.

И Богородица гледа самата себе си, нарисувания си образ. Възрожденското мислене ще направи възможни и рисунките на голо тяло на Захари Зограф, а после ще дойдат портретите на първите художници, образовани в чужбина като Станислав Доспевски, който дори ще напише до Руската императорска академия:

Доротея Соколова - изкуствовед, куратор на изложбата: Вие ме удостоихте с титлата художник и аз много се гордея с това, но в моята родина би имало по-голяма тежест, ако имам един медал, така че моля да ми присъдите един медал. Той е получил медала и ето го тука - нарисувал се е с този медал.

Изумителни портрети ни гледат в тези зали - недовършен портрет на Левски от неговия съратник Георги Данчов. Или портрет на дъщерята на гръцкия посланик, чиито автор е Николай Павлович. Появяват се първи пейзажи, историческа живопис.

Доротея Соколова - изкуствовед, куратор на изложбата: Това е пътят, по който нашата култура и нашето изкуство успяват да се измъкнат сами от Средновековието, за да влязат в европейското изкуство.

Хубаво е да чувстваме това наследство като собствено и да го познаваме малко по-добре.