Как българите в Македония се борят за църковна независимост

Откъс от "По пътя на спомена за Кукуш", реж. Румяна Ангелакова: "Манастирът "Св. Георги" над някога българския град Кукуш, днес Килкис в Гърция. През 2008 г. тук се събират потомци на кукушани, за да почетат паметта на своите предци, част от тях избити в кървавите 3 дни на юни 1913 г., и на другите напуснали като бежанци родното си място". Това е откъс от филм на БНТ за далечните събития, които сега
определяме простичко - в името на българската кауза. В онези години тя е била свързана с оцеляване и борба за етническа принадлежност.

Част от тази борба е един дипломатически ход, в който се разчита опит за запазване на българщината преди признаването на Българската екзархия, а и след това в началото на XX век - годините на драстичната гръцка пропаганда. Това е идеята на група деятели за църковна независимост да се сключи съюз - уния с Рим, за да се откъсне българите от юрисдикцията на Цариградската патриаршия.

През 1859 г. в Кукуш първенци на града, начело с Нако Станев, за да се отърват от своеволията на гръцкия си владика се обявяват за униати. Поради близостта си до Солун българите в Кукуш най-силно усещали елинизма. Затова изпратили молба до папа Пий IX да ги приеме в стадото си и под крилата си, както сами са записали в прошението. Патриаршията се стреснала и по настояване на руското посолство изпраща Иларион Макриополски да овладее бунта. В още селища в Солунската кааза българите са ставали униати, за да може да се служи на български език в черквата - в църквата на Енидже-Вардар или днешната Яница се е
разпространявала и българска литература.

проф. дин Светлозар Елдъров, Институт по балканистика при БАН: "Българските политици в онази епоха, прохождащата българска политическа мисъл и нейните дейци сякаш по един народен инстинкт много добре разбират кое е важно за националните интереси".

Балканите винаги са били сблъсък между Изтока и Запада, между православието и католицизма. Ето имена като Драган Цанков, като архимандрит Йосиф Соколски, д-р Георги Странски и онези дейци на българското църковно-народно движение, които в 50-те и 60-те години на XIX в. успяват да погледнат на тези процеси не от гледна точка на догмите на християнството, не от митологията на славянството, а от чисто националния български интерес.

След българския Великден през април 1860-та година следват действията на униатите.

След църквата "Св. Стефан" в Цариград, където владиката Иларион Макриополски не споменава в службата си Вселенския гръцки патриарх, а името на Султана, следва Сикстинската капела в Рим, където архимандрит Йосиф Соколски е ръкоположен лично от папата за архиепископ и глава на Католическата църква от източен обред на българите.

Звучи тежко. Но за да се запазят като българи в Македония доста селища периодично преминават от българската Екзархия в българската Уния и обратно, а етнографи описват местата с българско население чрез броя на къщите, семействата, които се обособяват като екзархисти или униати или като гръкомани патриаршисти.

Проф. Ердъров говори за униатството в исторически план като за алтернативен геополитически избор, а за българската Екзархия и българската Уния - като за два скачени съда.

проф. дин Светлозар Елдъров: "Унията на практика е едно формално признаване на върховенството на папата, като един глава на тази голяма католическа общност. но българите настояват и на практика добиват всичко останало да си остане така както е бил - със славянско богослужение, език, с обредите, които има, с облеклото и ритуалите, които до тогава са изпълнявани".

Униата у нас като процес от самото начало има и своите противници. Такъв до голяма степен е и патриарх Кирил, независимо, че е събрал като историк ценни документи по въпроса за униатството и католическата пропаганда по българските земи.

проф. дин Светлозар Елдъров: "Ето това е неговият труд "Принос към униатството в Македония
след Освободителната война", публикуван е през 1968 г."

Важно е също да се отбележи, че патриарх Кирил изпълнява своите църковни и духовни функции и пише академичните си трудове в една конкретна историческа епоха, в която историците не се ползваха с онази свобода, която имахме сега. И затова виждаме, че главният упрек, който патриарх Кирил хвърля срещу униатството е това, че то влизало в разрез с интересите на Русия и с освободителната мисия на руския народ спрямо българите. Разбира се това е една теза, която вече принадлежи на миналото.

За разлика от униатството една друга дипломатическа совалка остава безспорна за българите. Началото е на 9 януари 1880 г., денят, в който екзарх Йосиф се качва на влак от Пловдивската гара, за да се завърне в Цариград и да започне работа за възстановяването на българската екзархия в Македония, дело, което се превръща в борба за съхраняване на българската национална идентичност в краищата останали извън
пределите на България.