Как се е появила първоаприлската шега?

Как всъщност възниква тази традиция? Все още може само да се предполага кой кого, кога и как за първи път е излъгал. Някои отнасят обичая към културата на древните римляни. Те са имали голям празник на 1 април в чест на богинята Венера, включително с пищни празненства и всевъзможни шеги.

Франция - родина на първоаприлската шега?

Други смятат, че първоаприлската шега е възникнала като традиция през 1540 година. Съгласно решение на Аугсбургския Райхстаг на първи април 1540 година е трябвало да се въведе единна парична система, разказва фолклористът Гюнтер Хиршфелдер. Спекулантите залагат огромни суми и се надяват на завидни печалби. Но акцията бива отменена и спекулантите губят всичко. Така с не малка доза злорадство обикновените хора посрещат спекулантите с викове "април, април".

Най-правдоподобно обаче звучи историята за френския крал Карл IX, за когото се твърди, че е създал обичая с първоаприлската шега. Според Грегорианския календар Нова Година се празнувала на 1 април. С въвеждането на новия църковен календар през 1564 година кралят премества празника на 1 януари. Много от поданиците му обаче на били разбрали за промяната, разказва Хиршфелдер: „Можем да предположим, че в началото много хора наистина са бъркали датата. По-късно мнозина нарочно подвеждали съседи, приятели или деца. И така на първи април хората започват да си позволяват шегички."

Малко хумор на фона на мрачните новини

В миналото лошите шеги са изглеждали по съвсем друг начин. Хората са били пращани, например, да изпълнят някаква измислена поръчка и то често доста надалеч. Днес шегите са много по-безобидни. Най-важното за онези, които искат да се пошегуват на първи април, е да видят реакцията на подлъгания. Защото в крайна сметка това осмисля първоаприлската шега, казва Хиршфелдер:

„От културна гледна точка ние дори се нуждаем от първоаприлската шега. На фона на многото лоши новини хората имат нужда и от доза хумор, за да оцелеят морално."

Затова възползвайте се от възможността да се пошегувате!