Европейският съюз даде на Великобритания нова отсрочка за Брекзит - 31октомври. Едно от условията е страната да организира европейски избори в края на май. Участие на Великобритания в евроизборите обаче означава ново разместване в Европейския парламент и в съотношението на силите между големите политически партии в Европа. Още за отсрочката на Брекзит и последствията от нея от кореспондента ни в Брюксел Десислава Апостолова.
Срещата на върха продължи часове наред заради споровете колко дълга да бъде отсрочката - Еманюел Макрон настояваше за кратка, а останалите лидери за дълга отсрочка. 31 октомври се оказа компромисната дата.
Доналд Туск - председател на Европейския съвет: Отсрочката е толкова гъвкава, колкото очаквах, но e по-кратка, отколкото очаквах. Все пак е достатъчна за намиране на възможно най-доброто решение. Моля ви, не пилейте това време.
Сега топката е отново в полето на Великобритания. Лондон трябва да покаже, че е добросъвестен и да организира европейски избори. Ако това не стане, страната трябва на напусне ЕС на 1 юни.
Ако Великобритания участва в евроизборите, 73-те британските места, част от които вече бяха разпределени между другите държави, трябва отново да бъдат върнати на Лондон. То означава и ново съотношение на силите между двете най-големи политически семейства в Европа - Европейската народна партия (ЕНП) и Партията на европейските социалисти (ПЕС). ЕНП няма свои представители на острова, за разлика от ПЕС.
Бойко Борисов - министър-председател: Чисто партийно - когато лейбъристите, левите във Великобритания, дадат резултат, той ще се прибави към ПЕС. С този резултат те отиват на преговорите за председател на Европейската комисия, Европейския парламент и всичко останало. И на другия ден британците хипотетично излизат. И затова партийците казват - работете максимално бързо да излязат.
Дали следващият председател на Европейската комисия ще се казва Манфред Вебер или Франс Тимерманс зависи до голяма степен от участието на Великобритания в евроизборите.