Какво бъдеще очаква осигурителната система при застаряващо население

Тя е Марийка Николова. Една от многото, които остават без работа много преди да навърши годините за пенсия. И една от многото, които решават да работят в Гърция, за да се издържат. Заминава, когато е на 50 години.

Марийка Иванова - пенсионер: "След като се пенсионирах с българската пенсия, която е много минимална - 160 лв., това са, при този стандарт на живот за мене е много ниска пенсия, защото аз видях какъв е стандартът в Гърция, как живеят пенсионерите".

След 35 години работа в България, Марийка работи още 17 в Гърция като гледачка. И затова получава и втора пенсия, но отново минимална - 65 евро. Двете ѝ дъщери сега внасят пари в осигурителната система чрез своите вноски. Но въпреки това - пенсията на Марийка е под прага на бедност. Като на повече от половината пенсионери у нас.

В същото време възрастните се увеличават. Само за пет години техният брой е нарастнал със 130 000 души. Най-много са в регионите Видин, Монтана, Плевен, Ловеч, Кюстендил... Освен това и средната възраст на живот постоянно расте. За 20 години тя се е покачила с 5 години. Проблем, с който се сблъскат всички страни и в Европа. И този проблем ще се задълбочава, казват експертите.

Магдалена Костова - директор на Дирекция "Демографска статистика" в НСИ: "В България дялът на това население е 20% в момента, като за последните 5 години се е увеличили с 3%".

Гълъб Донев - служебен министър на труда и социалната политика: "България е една от десетте държави с най-бързо застаряващо население, а по дял на възрастното население страната ни е на 5-то място, така че това са едни демографски тенденции, които будят безпокойство".

Магдалена Костова - директор на Дирекция "Демографска статистика" в НСИ: "Населението застарява, а трудоспособното става все по-малко и това вбъдеще ще предизвика проблеми както за социалната система, така и за финансовата система".

Първият ефект на застаряващото население се проявява - в НОИ и хроничният дефицит на средства. Половината от пенсиите на хората, макар и ниски, от години се доплащат с данъците на работещите хора.

Марийка Иванова - пенсионер: "160 лева пенсия, това е невъзможно да се справя един човек - за храна ли, за ток ли, за вода ли, много трудно. От какво се лишавам? От много работи, особено внимавам с храните - гледам просто намалени цени и намалени продукти и се съобразявам до 7-мо число за пенсия".

Затова Марийка е благодарна, че получава и втора, гръцка пенсия - казва, че все пак тези 65 евро са ѝ от помощ. И въпреки това е зависима от двете си дъщери. Като частично решение на този проблем експерти предлагат да се въведе нова осигуровка, която да покрива социалните услуги за възрастни хора.

Иван Нейков - бивш социален министър и председател на Балканския институт по труда и социалната политика: "Не под формата на пари, не под формата на по-голяма пенсия, а под формата на услуги. Услуги, свързани с бита, услуги, свъзани с духовното им състояние".

За съжаление нито един парламент от последните пет не иска и да чуе в тази посока. Така проблемът се задълбочава и все повече работещи хора плащат чрез данъците си пенсиите на все повече пенсионери. Две от мерките, които са предприети, за да бъде пресечена тази тенденция е повишената пенсионна възраст и увеличаването на осигуровката за пенсия.

Гълъб Донев - служебен министър на труда и социалната политика: "Искаме да гарантираме по-дълго участие на възрастните хора на пазара на труда, тъй като след като се повишава продължителността на живот, след пенсия би следвало и хората да участват на пазара на труда".

Иван Нейков - бивш социален министър и председател на Балканския институт по труда и социалната политика: "Трябва да променим нагласата в обществото ни, ние продължаваме да смятаме един пенсионер като синоним на възрастен човек, той е аутсайдер, априрори, щом си пенсионер за нищо не ставаш, стой си вкъщи, ако може да се грижиш за внуците, грижи се и повече не искаме нищо от теб".

Експерти смятат, че за да изпреварим реално увеличаването на възрастта на населението, трябва да има повече раждаемост и повече работещи. Но заетите у нас от година на година стават все по-малко. Миналата година те са с над 15 000 по-малко спрямо 2015 г. Покачва се и броят на нежелаещите да работят. В същото време все повече хора емигрират в чужбина. Официално през миналата 2016-та година 29 000 българи са напуснали страната. Предполага се, че те са в пъти повече.

Магдалена Костова - директор на Дирекция "Демографска статистика" в НСИ: "Нещата са свързани, все повече жени напускат страната в детеродна възраст, по-малко жени остават тук, по-малко деца се раждат, а и по-малко момичета навлизат в детеродна възраст, процесът е обвързан и цикличен".

Миграцията и високата продължителност на живота оказва негативно влияние и върху пазара на труда. Все повече бизнес сектори страдат от недостиг на кадри.

Иван Нейков - бивш социален министър и председател на Балканския институт по труда и социалната политика: "Всъщност големият източник на работна сила в следващите 20 години няма да бъдат младите, защото ги няма, а възрастните работници и работодателите трябва да се научат час по-скоро да работят с все по-възрастна работна сила, това означава промяна на трудовото законодателство".

А за да реши своя проблем, Марийка, както и повечето пенсионери, разчита на помощ от децата.

Марийка Иванова: "Сама се оправям, но благодарение на двете ми дъщери, че ми помогат, мога да кажа, че долу-горе живея по-спокоен живот".