Калайджийството все още е съхранено в Петричкия край

Румен Карагьозов е наследил занаята от дядо си и баща си. Работи като калайджия повече от 30 години.

Румен Карагьозов:
„От тоз занаят съм пораснал, пет деца съм изгледал. До ден днеска работя. До ден днеска! То да ти кажа няма много работа, ама па берекят.”

Търсят го от околните села най-вече за калайдисване на стари бакърени и медни тави. Хората ги използват през лятото и есента за приготвяне на зимнина. През зимата пък в тях топят сланината от домашните прасета. Технологията на калайдисване не е трудна, разказва Румен.

Румен Карагьозов:
“Солната киселина го измазвам, едно хубаво го изтърквам, сетне гаса киселината в тези кутии с цинк и го намазвам и го слагам на огино. Eдин-два пъти, на третия път го изработваме."

"Колко време ти отнема за един съд да го направиш?"

Румен Карагьозов:
"Еми горе-долу един час.”

Майсторът калайджия се ядосва, че децата му не проявяват интерес към занаята. Казвали му, че ги е срам да се занимават с това, тъй като било отживелица. Румен е категоричен, че няма срамна работа и ако сега трябва да избира какво да работи, пак би избрал калайджийството.