Храна с вкус на надежда

Всяка неделя. От рано сутринта, докато се раздаде храната. 17 години, неуморно. Евгени е един от хората, които помнят и трудностите, и приятелите на кухнята през всички тези години.

Евгени Антонов, основател на социалната кухня:
Основният дарител на кухнята е хранителната банка, Българската хранителна банка. Имаме, разбира се, и частни дарители, има и доста хора, които оставят пари, с които ние пазаруваме продукти, и по този начин се събират продуктите в кухнята.
Лятото... никой не иска да стои до казаните, заради това, че е много топло, докато зимата... сутрин някой път е много страшно, много студено, -10, -15 градуса... Всичко замръзва, докато се реже - масите замръзват... Но се справяме. И хората са герои, които идват тук, за да помагат.

Десислава Вълчева, доброволец:
Мога да кажа само, че е много зареждащо да чувстваш, че помагаш на някой, независимо кой е. Тук има дечица, с които се занимават учителки, помагаме и на тях...

Илияна, доброволец:
Това, което исках да ви помоля е... то вие тук вече сте експерти нали (смее се), но все пак... в смисъл, тея хора - не знам какво им е и, ако ги посрещнем с усмивка и им помогнем, по някакъв начин им даваме някакъв позитивизъм, тъй че... (прави жест "напред")

„Не знаем какво им е“, казва Илияна. Защото хората, които идват тук, не искат да се знае какво им е. Изключение е Мирослав, който сам дойде при нас. Казва, че посещава кухнята само когато остане без работа, както му се случило през февруари.

- Кога започнахте Вие да идвате тук, в тази кухня?
- От няколко години посещавам "Св. Пророк Илия" и съм много доволен от помощта, която предлагат. Единственото, което е, и то не е тяхна вината, че мястото е малко, а гладните са много. Идват и възрастни хоа, които живеят само на пенсия и не могат да се трудят, идват такива като мен, които са нетрудоспособнио напълно... и получават помощ.

- Каква е Вашата история, защо Ви е трудно да работите и да изкарвате сам прехраната си?
- Преживял съм катастрофа 2005г., бил съм в кома, цялата лява половина ми е във фрактури от катастрофата. Портиер съм работил, пазач съм работил, такива работи, в които мога с моето здравословно състояние да бъда полезен. Иначе сега завършвам средното си образование, което не успях заради инцидента да завърша навреме. Догодина съм абитуриент на големи години и ще гледам за висше, аз искам да се развивам! Това, че не мога да си изкарвам засега хляба по нормалния начин, това е липса на знания и умения.

- А в другите дни, в които няма социална кухня, какво...
- Ами има други места, където предлагат храна веднъж дневно, посещавам там. Проблемът, не само мой, а и на всички останали, е, че като отидеш да си вземеш храната, не можеш пък да се явяваш на интервюта, да ходиш... да кандидатстваш за работа. Което е проблем. Някак си лавирам между двете, уговарям си интервютата следобед, когато съм хапнал нещо... и така.

Историята на Мирослав е само един от стотиците примери за това, че всеки може да се окаже в нужда.

Мони Маринов, основател на социалната кухня:
Аз винаги съм казвал на нашия екип, че преградата между тези, които го правим и тия, които са отвънка, е силно пропусклива и в двете посоки! - Тук видях преди малко един плик с джанки, една жена донесе... - Круши, джанки, билки, те се чувстват добре. Имайте предвид, че много хора идват тук не заради самата храна, а заради социалния контакт и някой да им се усмихне и да им каже една хубава дума. Част от цялата тая история е да ни носят разни неща. Кой каквото има. Има един дядо ни носи сливи чак от видинско. Но той се чувства щастлив, един път годишно ни носи от неговите сливи! И се усмихва до ушите!

Мони и Православното братство имат идея да развият кухнята. Проектът включва преустройство на пространството, което ще се затвори, и ще се подобрят значително условията за работа. Необходими са 60 000 лв, до момента са събрани 27 000 лв, а кампанията продължава. Както досега – с вяра. Че всеки може да помага.