Художник от Харманли превърна фасадата на детска градина в патриотично пано

По призвание Пенчо Лозанов е художник. От 8 години работи в една от детските градини в Харманли като майстор, защото не може да се издържа с рисуване. Определя себе си като патриот - затова един ден решава да нарисува с четката лика на Ботев и на Левски на входа на детската градина. Продължава с образа на войн, който държи Самарското знаме. Прави го като подарък за децата по случай Деня на народните будители.

Пенчо Лозанов, художник: "Аз с това искам да докажа, че е трябвало нещо от там да влезе в нашите глави. Тук пет думи. На другата стена 6-7. Трябва да се замислим. Пет човека да видят все е нещо. Достатъчно ми е когато мина през центъра някой да каже "Браво". Това дето си го направил се вижда от пътя. Досега съм рисувал вътре сега вече излязох навънка в градинката и малко или много да звучи патриотично".

По този начин художникът се надява да привлече вниманието на децата и техните родители към българската история.

Пенчо Лозанов, художник: "Тук като минават, се радват. Даже правят нарочно обиколка тук около руския паметник, да гледат това, да обяснят на децата. Това е хубаво, че се радват и има нещо положително тук в градинката".

Как човек като теб разбира думата патриотизъм?

"Еми, раздаваме се колкото можем за нещо хубаво, свято. Поне за нас, които сме в този град. На нас да ние хубаво, да ни е добре. Мъчим се да направим нещо и да привлечем повече деца тука в тази градинка. Това не е малко да знаеш, че оставяш на някой нещо за поколенията след време".

Следващата цел на харманлийския художник е да види отново възроден един от символите на града - комплекса „Изворът на Белоногата". Именно тук Славейков чува историята за Гергана, предавана от поколение на поколение. Девойката, която отказала да стане жена на везира и чиято сянка била вградена в чешмата. Днес мястото пустее заобиколено от боклуци, липсва осветление, а на места стълбите са разрушени.

Пенчо Лозанов, художник: "Имаше уж някакъв проект, че ще се направи като алея да идват хората от града насам. Тук да се почива, да става за пикник. Тук навремето имаше младежки дом и го събориха. Останаха само няколко камъка като основа".

Днес изворът, превърнал се в символ на българското достойнство, бавно се руши, а съдбата му остава по-скоро неясна. Хората разказват, че навремето до чешмата е имало три надписа върху мрамор, от които днес е запазен само единият.

„Изворът на Белоногата" е обявен за паметник на културата с национално значение от 15 декември 1958 година.