Макар и малобройна, българската общност в Грузия ревностно пази традициите си

Историята на българската общност в Грузия започва преди повече 140 години. В навечерието на Руско-турската освободителна война няколко български семейства решават да избягат от робството и търсят по-светло бъдеще отвъд Черно море.

В Грузия пристигат два кораба с българи. Те дори били облечени в народните си носии. Ръка им подава руската императрица Екатерина II Велика - дава земи и поминък.

Едно от семействата на кораба са дедите на Райна Белева. Самата тя е родена в Съветския съюз, но се е върнала в Грузия. Определя себе си като българка, защото родителите ѝ са българи. Казва го с високо вдигната глава. Но на руски.

Райна Белева, основател на Съюза на българите в Грузия „Възраждане“: Не владея български, защото навремето родителите ми е трябвало да крият националността си. Беше семейна тайна. Не говорехме родния език, бяхме принудени да говорим на руски.

Това се наложило заради Втората световна война, когато българите са смятани за неблагонадеждни, редом с немските националисти.

Така Райна усеща на плещите си както периодите на дружба между България и Русия, така и тези, в които са от противоположната страна на барикадата. Райна се решава да каже на глас, че е българка след 1989 година, когато се установява в Грузия.

Нещо повече - основава българска общност с цел да възроди българското на чужда земя.

Райна Белева, основател на Съюза на българите в Грузия „Възраждане“: Разрових се архиви и разбрах, че има 700 българи в Грузия.

Кръщава българската общност „Възраждане“. Днес не е ясно колко са българите в Грузия, но в общността членуват само 50 души.

Райна Белева, основател на Съюза на българите в Грузия „Възраждане“: Наша цел стана да следваме всички български традиции. Всяка година изработваме мартеници. Подаряваме ги на всички тук и ги запознаваме с нашата култура. Те вече ги чакат с нетърпение, защото знаят, че са за здраве и късмет.

Горда е, че българското посолство е основало и неделно училище, в което ходят и млади, и стари.

София Лазарова-Вардоян: В ранното си детство моята внучка посещаваше това училище, а сега и аз ходя на училище. Искаме да сме близо до българското. Затова и правим мартеници.

Любимият празник на тези жени е 24 май, въпреки че не говорят български. Приели са за лична кауза да казват на всички, които не знаят, че родината на кирилицата е България.

И така всеки път, когато закичат някого с мартеница, напомнят колко велик народ е българският.