Млад мъж, обездвижен след катастрофа, намира изход в рисуването

Преди близо десет години Асен Асенов претърпява тежък пътен инцидент, след който се възстановява с огромни волеви изпитания. За съжаление остава в количка и му е трудно да приеме това в началните моменти на осмисляне на преживяното.

Асен Асенов, художник: Колкото и да е безнадеждно положението, винаги има изход. Просто трябва да се стегнеш и да го намериш. Ок, сядаш, ревеш два-три дни, отчайваш се, блъскаш главата в стената и после намираш изход.

Изходът за Асен е изкуството, към което се насочва случайно.

Асен Асенов: Гледах един руски учител по рисуване. Каза, че трябва да вземеш хубави бои, хубави четки, хубави платна… Така е и в живота – ако се опиташ с нещо евтинко, да мине просто номерът… не става.

Помага му и мисълта, че и сега той може да устоява житейските си принципи, на които е държал и преди.

Асен Асенов: Самият аз съм свободен човек. Лукс е да бъдеш свободен. Не да ходиш в скъпи ресторанти и да караш скъпи коли. А свободата да бъдеш себе си.

На тази свобода залага и в първата си самостоятелна изложба, подредена в Зала 1 на Пловдивския административен съд.

Асен Асенов: Във всяка една картина съм сложил края и началото. Тоест отчаянието и надеждата.

За изложбата съдействат адвокат Светла Бодурова и галеристът Симеон Алексиев.

Симеон Алексиев, галерист: Във всички нас генно е заложен стремежът към красиво и към творчество. Само че с времето повечето от нас го затрупват, игнорират. И това е нормално, не може всички да бъдем писатели, художници, актьори… И в даден етап от живота си Асен го е открил.

Открил е и особена мъдрост, която нарича ненужна, но след като му е отредена, я приема и споделя. Забравил е за суетата, а постигнатата мечта за изява има съвсем други мотиви.

Асен Асенов: На една приятелка подарих една картина. И ми казва, че всеки път, като я погледне, колкото и да е отчаяна, силите ѝ се възвръщат моментално. Дори само това ми е достатъчно.