Омбудсманът поиска забрана за регистрацията на фирми-фантоми в чужди имоти

Повод за препоръката са десетки жалби, в които граждани търсят съдействие от омбудсмана, тъй като „фиктивното самонастаняване“ на търговци в чужда собственост, без знанието и без съгласието на собствениците, води до съвсем реални проблеми и неудобства за тях – получават призовки за съдебни дела за съответната фирма, известия за задължения и покани за доброволно изпълнение, притеснявани са от контролни органи, от фирми за събиране на вземания, от потърпевши от дейността на фирмите и пр. А причината е, че седалището и адресът на управление са основни белези, които индивидуализират всеки търговец. Те са адресите за контакт с търговеца.

„Проблемът е породен от празнота в правната уредба на фирмената регистрация в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в Търговския закон, както и в Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“, пише доц. Ковачева. И още: „Част от задължителните данни, които се попълват за всички вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел субекти, са данните за техните седалище и адрес на управление. Те се посочват от търговеца, но не подлежат на проверка, както и правното основание за ползване на имота на съответния адрес”, посочва общественият защитник.

С други думи, никой не проверява, дали декларираните от търговеца адрес, имена и подпис са истински. Именно това, по думите на омбудсмана, позволява при регистрация търговец да посочва произволен адрес на управление, без знание и съгласие на собственика. Могат дори да се посочват и несъществуващи адреси, или пък на един адрес да фигурират седалищата на десетки и дори стотици фирми.

За сравнение доц. Ковачева дава гражданската регистрация - когато гражданин желае да се регистрира по постоянен/настоящ адрес, той трябва да представи редица документи, регламентирани в Закона за гражданската регистрация - документ за собственост, документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, други документи, доказващи собствеността или ползването на имот. А ако не е собственик се изисква писмено съгласие на собственик чрез декларация по образец, подадена лично или с нотариална заверка на подписа и др. Поставени са и конкретни изисквания относно броя на лицата, които могат да се регистрират на един адрес.

„Потърпевшите граждани настоятелно поставят искане за разрешаване на проблема, тъй като сами не могат да се защитят от недобросъвестни търговци”, пише омбудсманът.

„Предвид изложеното смятам, че е необходимо Министерство на правосъдието да извърши внимателен анализ на проблема и причините, които го пораждат, и след обсъждане на възможностите, да се предприемат действия за преустановяване на недобросъвестната практика търговци да посочват като адреси на управление адреси на граждани, без тяхно изрично съгласие”.

Омбудсманът предлага също да се предвиди и механизъм за служебно заличаване на такива адреси на управление при подадено обосновано искане за това от потърпевши граждани.