Още 60 дни "извънредното икономическо положение" във Венецуела

Указът, с който се дават разширени правомощия на президента, изпълнителната власт цели да "защити венецуелците от икономическата война". Според текста, подписан от Мадуро, има "структурна криза от рентиерски модел в резултат на резкия спад на цените на петрола", в съчетание с предполагаем "национален и международен икономически и финансов бойкот", насочен срещу Венецуела.

"В момента полагаме усилия за преодоляване, но 60 дни не са достатъчни", заяви венецуелският вицепрезидент Аристобуло Истурис, обяснявайки продължаването на извънредното положение.

Продължението подлежи на одобрение от парламента, в който след парламентарните избори през декември мнозинство има опозицията. Това поражда непрекъснато повтарящи се институционни кризи.

През януари Националното събрание отхвърли първоначално въведеното "извънредно икономическо положение" - първото силово действие на опозицията - след което то бе утвърдено от Върховния съд, най-висшата инстанция в страната, смятан за поддръжник на Мадуро.

В събота в края на демонстрацията, организирана от опозицията в опит да бъде свален Николас Мадуро, председателят на парламента Хенри Рамос Аюп обяви, че от неделя започва "постоянен дебат" в парламента за обсъждане на продължаването на извънредното икономическо положение.

Латиноамериканската страна, притежаваща най-големите петролни залежи в света, на времето беше богат производител на петрол. Сега обаче тя е изпаднала в дълбока криза в резултат на спада на котировките на черното злато, което осигурява 96 процента от валутните й постъпления.

През 2015 година инфлацията във Венецуела достигна 180,9 процента - едно от най-високите равнища в света, а брутният вътрешен продукт се сви с 5,7 на сто - втора поредна година икономически спад.