Отбелязваме Световния ден за борба с онкологичните заболявания

У нас през последните 10 години броят на заболелите се увеличава. Най-голяма е честотата на рака на млечната жлеза при жените и на белите дробове при мъжете. Специалистите са категорични, че около 40% от онкологичните заболявания могат да бъдат излекувани, стига да бъдат диагностицирани навреме.

В световния ден за борба с онкологичните заболявания разказваме историята на един лекар, който е виждал и най-доброто и най-лошото в професията, но въпреки това не би я заменил с друга.

„Да обичаш това, което правиш и да правиш това, което обичаш с любов“ - с тази мисъл вече три десетилетия доц. Николай Дамянов отива всеки ден на работа.

Аз съм трето поколение лекар, така че малко или много съм обременен по наследство, така че не съм имал дилема. Просто започнах да работя. Първо дойде медицината, после хирургията-хареса ми и така си остана. Това е една професия, която е благодарна. Човек може да види това, което прави сравнително бързо. Резултатите идват бързо. Аз само това мога да правя...Може би го правя и добре, затова се чувствам добре през всички тези години.

Работил в Кувейт сега в МВР болница, за тези 30 години години хирургът казва, че е видял почти всичко-и добро, и лошо. Въпреки това предпочита да си спомня хубавите мигове.

Ако някой ви каже, че не е имал неудачи, просто не му вярвайте. Добрите резултати от операции-това е най-добрият момент. Благодарността на пациента, възможността да направиш един човек в рамките на десет дни същия. Това е много хубаво.

А човешкият живот доцентът превръща и в своя лична мисия.

Ние хирурзите за съжаление през последните години сме основно онколози. Може би над 60% от заболяванията, които лекуваме са онкологични. Може би и повече дори.

Затова посвещава 20 години от своя професионален път, търсейки начин да върне пациентите си с рак на правото черво, към нормалния им ритъм на живот и след тежките операция и лечение, които заболяването в повечето случаи налага. Проучванията си събира в книга.

Тези травмиращи операции, които ги принуждават цял живот да носят така наречените "торбички". Това просто променя естествения начин на живот поради това, че трябва да се премахне в името на радикалността голяма част от правото черво, то се замества с една торбичка на корема, което е свързано с доста неприятни емоции за пациентите. Тенденцията е, че може би след няколко години над 2 млн. души ще бъдат хората в света, които ще развият това заболяване.Това е голям социален проблем.

Затова е решен да продължава да дава своя принос към разрешаването му, защото хубавите мигове в професията си струват.