Овчари се оплакват от кражби на агнета

Около Великден и Гергьовден зачестяват и кражбите на животни от стада. За това се оплакват стопани от села край Благоевград. Има фермери, които заради кражби остават с по 10-15 животни по-малко точно около празниците, когато пазарът за агнета е най-раздвижен.

В едно от пасищата на махала Вагалинска в село Логодаж намираме Елена. Дори и да изпусне стадото от очи, тя не се притеснява, че то ще намалее, защото през деня животни не се крадат. Нощем обаче ситуацията се променя.

Елена: "Една коза, от кошарата, сутринта станахме и я нямаше."

На много нагла кражба на агне става свидетел Спас от Долно Лешко. Мъжът довършвал тежкия си земеделски работен ден, когато около полунощ край стопанството му дошли трима мъже с каруца. Поискали му агне. Той отговорил, че няма животни за продаване.

Спас: "Оня си изнесе ярето, викам плати ми ягнето, вика не съм вземал нищо. Вика, ако се обадиш, вика на полицията, с дъската, вика ще те удара по главата, за 20 години, вика ще те излежа. Е, те така дойде с ножа и полицая вика, е що стана – надманува ли ти, е що, ако не бех запазил самообладание, че ме утепаше."

И до днес върви дело срещу крадците, но овчарят вече е решил да се откаже от съдебната битка, защото краят не ѝ се вижда.

Спас: "Прокурорът след година и половина ме вика да го разпознавам. Та, ако го разпознаем толко години, оноку години. Аайде откажи се, там не се разправяй, да си тураш само главоболие, разправии и мотане."

Пред крадците овчарите се чувстват безпомощни.

Спас: "Да вземеш мерки, трябва да имаш оръжие, а като нямаш оръжие, що, с тоягата що ще направиш? Като едно време старите, у вяка къща пушка и какво дойде така, или тоя, или тоя, иначе друго спасение няма! На никой не му се чува, иска секой да руча."

Заради кражбите, овчарите задължително хранят по няколко кучета. С камъни или с отрови обаче и с тях крадците знаят да се справят.