Историческа победа на една нова партия при също така исторически ниска избирателна активност - това е парадоксът на вчерашния вот на французите.
Парламентарните избори във Франция по начало увличат по-слабо електората. Те идват веднага след президентските и обикновено следват тяхната логика - надделява убеждението, че президентът трябва безпрепятствено да изпълни програмата си. Не може да се отрече и изтощението след една почти едногодишна кандидат-президентска кампания, която мина през толкова сътресения, скандали и обрати. След нея кампанията за парламентарните избори протече някак неусетно.
Не на последно място остават незаличените тенденции от първия тур на президентските избори, които откроиха Франция разделена на четири: крайнолеви, либерали, консерватори и националисти. Обяснимо е, че загубилите още не са преодолели поражението. Още повече, че точно либералната линия, утвърдена с избора на Еманюел Макрон, беше отхвърлена на първичните избори за кандидат-президент на десницата и левицата.
Така че бъдещата парламентарна опозиция ще бъде слаба, а за риска от социално напрежение подсказва нападателният тон на лидерите на крайните левица и десница - Жан-Люк Меланшон и Марин льо Пен. Известно е и колко трудно французите преглъщат реформите.
Затова е обяснимо, че всички политически сили, включително победителите на първия тур, призовават към по-висока активност на балотажа.