Пендаровски и рисковете на властта

С този избор се решиха няколко проблема: първо, избегната бе остра институционална криза предвид опасността да не бъде достигнат 40-процентовият праг гласували.

Процентът на гласоподавателите, излезли в дъждовния и студен ден на вота, достигна 46%, което бе достатъчно бъдещият държавен глава да бъде обявен за легитимен.

Второ, и двата тура на изборите за президент преминаха, общо взето, при спазването на демократичните стандарти-прозрачно, честно и без сериозни нарушения. Това даде основание на самия победител в изборите - Стево Пендаровски, да заяви, че Северна Македония има всички основание да каже на бюрократите от Брюксел - искахте нормални избори, ето, ние ги направихме. Сега вие сте на ход - изпълнете обещанието си да ни дадете още през юни дата за начало на преговори за членство в Европейския съюз.

И друго - придайте такава динамика на процедурите по ратификацията на Протокола за членство в НАТО така, че на юбилейната сесия на Алианса през декември Северна Македония формално да стане пълноправен член на пакта. Тридесетият член.

Трето, завърши пълният изборен цикъл, започнал с извънредните парламентарни избори през 2016 г, довели Заев на власт като премиер, после местните избори през декември 2017, подарили местната власт в ръцете на управляващия СДСМ, и сега, президентските, изпратили в резиденцията под хълма Водно под Скопие някогашният съветник по въпросите на сигурността и външната политика на двама предишни президенти - Борис Трайковски и Бранко Цървенковски.

Става дума за Стево Пендаровски, първият „консенсусен“ или "предварително договорен президент“.

Колкото и неубедителна да изглежда за опозицията в Северна Македония победата на Пендаровски, колкото и тя да се опитва да минимализира неговия успех, истината е, че неговият избор укрепва още повече позицията на управляващите социалдемократи. Тяхна е изпълнителната власт, техните са местните власти и преобладаващото мнозинство кметове, техен е и държавният глава. Само председателят на Парламента не е от СДСМ, но пък той е от коалиционния партньор в правителството - ДСИ, и е достатъчно кооперативен, за да не се поставя под съмнение „монолитността“ на властта в Скопие.

Но най-големият риск, според мен, в тази властова ситуация е за премиера Зоран Заев. Досегашният държавен глава Георге Иванов, излъчен от сега опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, открито се противопоставяше на някои от актовете, приети от правителството, дори гласувани в парламента. Двамата - Заев и Иванов, пренесоха личната си антипатия и партийна пристрастност в институциите, превръщайки тези „чувства“ в публична битка, която нито един от двамата не спечели.

В неделя, 12 май, вторият мандат на Иванов изтича и той вече няма да е държавен глава и върховен главнокомандващ. Идва Стево Пендаровски, който е „човек“ на Заев. Премиерът няма да се страхува, че закон, приет от правителството и минал през парламента, няма да получи отказ от президента и да не бъде подписан. Както Иванов правеше, когато си иска и за който закон си иска.

Цялата тази ситуация ще създаде управленски комфорт на премиера Зоран Заев. Но и ще го подложи на риска да се отдаде на суетата, че няма кой да го спре в неговите действия и че може да прави каквото си иска. От суетата да авторитаризма има само една крачка.

Преди години неговият предшественик Никола Груевски направи тази крачка тъкмо в момента, когато през 2009 г. подкрепеният от него професор по политически науки от Скопския университет Георге Иванов стана президент като кандидат на ВМРО-ДПМНЕ. Груевски стана премиер три години по-рано, през 2006 г., а до избора на Иванов като държавен глава се държа като нормален човек, който се учи да управлява. Когато разбра, по-скоро усети със сетивата си, че Иванов като благодарност към него няма да го коригира в нищо, се развихри и стана това, което стана. А Иванов стана за смях с прекалената си лоялност към ментора си Груевски, с нарушенията на конституцията в някои важни момент. Така че от напълно безполезен държавник се превърна и в нарушител на законите. Докато Груевски се опияни от властта, а и някои примери в съседството го заразиха с автократизъм, от който дори и сега, като политически беглец в Будапеща, не може да се отърве…

Та, изборът на Пендаровски и монополът върху властта от Заев и неговия СДСМ подлагат премиера на изкушение. От неговата вътрешна стабилност и политическа идентичност ще зависи дали той ще се подаде на него или ще го отхвърли. От реформатор до автократ разстоянието е също само крачка.

От Заев зависи дали ще я направи.