Начало
назад
Поетичните измерения за живота в "Опит" на проф. Александър Шурбанов
В голямата читалня на библиотеката на Софийския университет авторитети във философията, антропологията, литературата бяха привлечени в разговор за новопоявилата се книга "Опит" на проф. Александър Шурбанов. Той е част от английската катедра на Алма Матер - изследванията и книгите му се публикуват и от английски, и от американски издания. Една дискусия, насочена - както рядко става - към светлата страна на живота в сложното ежедневие и на нас - българите, и на света.
Защото проф. Александър Шурбанов е не само един световно известен англицист - един от най-добрите познавачи на Шекспир и Марлоу, слял в себе си мъдростта и на Изтока, и на Запада с блестящите си преводи на четирите големи трагедии на Шекспир - Хамлет, Макбет, Отело, Крал Лир - на големия поет на Индия Рабиндранат Тагор, а е и поет. Макар че преди години започна като блестящ журналист в БТА.
Даниела Кънева: Какво е посланието ти в опит?
проф. Александър Шурбанов: То е по-скоро размисъл за света, в който съм живял вече повече от 7 десетилетия и тези неща са писани през последните 5 години. те са една равносметка, една изповед за литературите това е нужда, нуждата от споделяне
Той вижда и нас, и света в годините в поетични измерения. И затова дискусията върви към светлата страна на земния живот на човека. Есеистична е - плод на размисли, които въвличат читателя в размисъл и то - пак откъм положителния смисъл на Сътворението. И не случайно съдбата го свързва с Индия, попада в световноизвестния свободен университет на Рабиндранат Тагор и го превежда, а книгата си за Индия озаглавява "Земята на живата вечност". Земята, в която новото навлиза шеметно без да измества старото, в която живееш и оставяш другите да живеят.
Даниела Кънева: За Индия казваш, че я има, значи има надежда. За България какво би казал?
проф. Александър Шурбанов: България още я има, още има надежда.
