Поетичните измерения за живота в "Опит" на проф. Александър Шурбанов

Защото проф. Александър Шурбанов е не само един световно известен англицист - един от най-добрите познавачи на Шекспир и Марлоу, слял в себе си мъдростта и на Изтока, и на Запада с блестящите си преводи на четирите големи трагедии на Шекспир - Хамлет, Макбет, Отело, Крал Лир - на големия поет на Индия Рабиндранат Тагор, а е и поет. Макар че преди години започна като блестящ журналист в БТА.

Даниела Кънева: Какво е посланието ти в опит?

проф. Александър Шурбанов: То е по-скоро размисъл за света, в който съм живял вече повече от 7 десетилетия и тези неща са писани през последните 5 години. те са една равносметка, една изповед за литературите това е нужда, нуждата от споделяне

Той вижда и нас, и света в годините в поетични измерения. И затова дискусията върви към светлата страна на земния живот на човека. Есеистична е - плод на размисли, които въвличат читателя в размисъл и то - пак откъм положителния смисъл на Сътворението. И не случайно съдбата го свързва с Индия, попада в световноизвестния свободен университет на Рабиндранат Тагор и го превежда, а книгата си за Индия озаглавява "Земята на живата вечност". Земята, в която новото навлиза шеметно без да измества старото, в която живееш и оставяш другите да живеят.

Даниела Кънева: За Индия казваш, че я има, значи има надежда. За България какво би казал?

проф. Александър Шурбанов: България още я има, още има надежда.