И докато навън не спира да вали, в Музея за съвременно изкуство в София децата създаваха зимни пейзажи по стихове на Валери Петров и Атанас Далчев.
"Дантелените дървета" на Валери Петров и "зимния прозорец" на Атанас Далчев, вдъхновиха най-малките да претворят словата им в зимни пейзажи.
Мартина Бояджиева рецитира "Прозорец" от Атанас Далчев: "И по мрежа от сребърни клони, посребрени листа се отронват. Дъждове от листа ги валят."
Отрупани клони, снежни човеци и къщи, сгушени в искряща белота. Такава според децата бе най-красивата зима.
Тони: "Аз рисувам животни, а това са снежинки".
Никол: "Когато е зима, навън има много, много дървета, които са покрити. Всичките са бели и много красиви".
Надежда Джакова, гл. уредник: "Това, което днес те научиха като стихотворения, свързани със зимата, ще е един спомен".
А най-яркият ще бъде онази "Зимна приказка", която днес оживя пред очите ни.