Президентските избори в Хърватия са с неясен изход

Разклатените позиции на Колинда Грабар-Китарович вещаят удар върху премиера от умереното крило на Хърватския демократичен съюз Андрей Пленкович преди парламентарните избори догодина. На този фон хърватското европредседателство ще трябва да решава проблеми като Брекзит и евроинтеграцията на Западните Балкани.

Критици изтъкват, че предколедният вот облагодетелства управляващите, които традиционно имат подкрепата на голямата диаспора, завърнала се у дома за празниците.

Колинда Грабар Китарович, президент на Хърватия: Днес е празник на демокрацията, гласувайте за доброто на Хърватия и нейния напредък.

Лявоцентристът Зоран Миланович разчита на разделението вдясно, обещава "нормална държава" с респект към малцинствата и независима съдебна система. Но докато беше премиер между 2011 г. и 2016 г., той не успя да спре клиентелизма и да ускори икономиката.

Зоран Миланович, кандидат за президент на Хърватия: Хората можаха да видят какво се предлага и сега решението зависи от тях.

Изпълнителят на патриотичен фолк през 90-те Мирослав Шкоро флиртува с националистическото крило на Хърватския демократичен съюз, иска военни по границите срещу мигрантския поток, амнистия за осъдени военнопрестъпници и по-широки президентски правомощия.

Мирослав Школо, кандидат за президент на Хърватия: Промяната е възможна и за да се случи, хората трябва да отидат да гласуват.

Право на глас имат 3 милиона и 800 хиляди хървати.

Балотажът е на 5 януари.