Начало
назад
Президентските избори в Хърватия са с неясен изход
Президентски избори в Хърватия са с неясен изход, при това само три дни преди Коледа в ревностно католическа страна, която ще поеме първото си ротационно европредседателство, вероятно без избран държавен глава. Бивш премиер от левицата и певец-бизнесмен от десницата са сред 10-те претенденти за поста на Колинда Грабар-Китарович от дясноцентристкия Хърватски демократичен съюз.
Разклатените позиции на Колинда Грабар-Китарович вещаят удар върху премиера от умереното крило на Хърватския демократичен съюз Андрей Пленкович преди парламентарните избори догодина. На този фон хърватското европредседателство ще трябва да решава проблеми като Брекзит и евроинтеграцията на Западните Балкани.
Критици изтъкват, че предколедният вот облагодетелства управляващите, които традиционно имат подкрепата на голямата диаспора, завърнала се у дома за празниците.
Колинда Грабар Китарович, президент на Хърватия: Днес е празник на демокрацията, гласувайте за доброто на Хърватия и нейния напредък.
Лявоцентристът Зоран Миланович разчита на разделението вдясно, обещава "нормална държава" с респект към малцинствата и независима съдебна система. Но докато беше премиер между 2011 г. и 2016 г., той не успя да спре клиентелизма и да ускори икономиката.
Зоран Миланович, кандидат за президент на Хърватия: Хората можаха да видят какво се предлага и сега решението зависи от тях.
Изпълнителят на патриотичен фолк през 90-те Мирослав Шкоро флиртува с националистическото крило на Хърватския демократичен съюз, иска военни по границите срещу мигрантския поток, амнистия за осъдени военнопрестъпници и по-широки президентски правомощия.
Мирослав Школо, кандидат за президент на Хърватия: Промяната е възможна и за да се случи, хората трябва да отидат да гласуват.
Право на глас имат 3 милиона и 800 хиляди хървати.
Балотажът е на 5 януари.
