Атарктическият "Червей панделка" напоследък се класира на едно от челните места в търсене на лечение на Алцхаймер. За да се пази от враговете си, той отделя токсини, които имат много интересни свойства. Този вид живее и във водите около българската база на остров Ливингстън и екземпляр от него може да се види от днес в природонаучния музей към БАН. Освен известната вече ледена риба, в обособен за Антарктида сектор може да се видят и други странни организми, адаптирани за живот в екстремни условия.
This is a modal window.
Дори през антарктическото лято, температурата на морската вода с усилия минава 1 градус. И да избереш залива Емона на остров Ливингстън за свой дом са необходими супер сили и умения. Като голямо сърце и антифриз вместо кръв. Такъв е случая и с ледената риба.
Д-р Тихомир Стефанов, ихтиолог в НПМ-БАН - Кислородът не се пренася от еритроцити защото те нямат такива в кръвта на рибата, тя няма хемоглобин кръвта е бяла и кислородът чрез обикновена дифузия се разтвраря в кръвната плазма.
При тези температури, всяка кръв би станала толкова гъста, че няма как да се движи из тялото. Затова се наложило ледената риба да изхвърли червените, пък и белите си кръвни клетки. Но за нейно щастие, колкото е по-студена водата, толкова повече е кислорода в нея. Но за да му се насити пълноценно, рибата прави още една жертва - маха люспите си и остава по кожа. Диша чрез нея. И става експерт в мързела
Д-р Тихомир Стефанов - Всичките тези адаптации и самите условия, в които живее правят рибата изключително бавна и доста мудна. Тя се храни в засада. Отваря голямата уста и плячката влиза вътре.
Ниските температури предполагат и крайно бавен метаболизъм. За сметка на това, ледената риба живее много по-дълго, от братовчедите й на тропика. С подобна вечна младост може да се похвали и този червей, панделка. Противно на очакванията, червеят достига до гигантски размери. Учените били крайно изненадани да установят че най-близките му роднини в тропиците едва достигат 2 сантиметра. Но големия обем за ледената панделка означава по-добро дишане.
Доц. д-р Любомир Кендеров - Биологически факултет на СУ: Водните безгръбначни могат да дишат чрез дифуция през цялото си тяло и да стигнат до големи размери. Втората причина е - този организъм няма никакви врагове защото синтериза много невротоксини, които биха убили всеки който се опитва да ги изяде.
И именно тези невротоксини се оказват крайно вълнуващи за медицината. Учените се надяват някой ден с тяхна помощ да спрат невродегенеративните заболявания.
Блокада, ден 2: Ще бъдат ли изпълнени исканията на служителите на градския транспорт?
Чуй новините
Подкаст
