Малинопроизводители от Шуменско искат повишаване на изкупната цена на продукцията си. Те се оплакват, че ниските цени ги принуждават да унищожават площите. За да не фалират, производителите от региона се заканват догодина да засеят по-малко декари.
Всяко семейство от шуменските села Миланово и Мокреш се препитава от малини. Само че всяка година става все по-трудно. Доходите и на производителите, и на работниците им падат.
Ерол Ахмед: “Аз се принудих да унищожа този блок малиново насаждение. Просто не мога да го поддържам в смисъл, ниски разценки“.
Хасан Сюлейман от с. Мокреш: “Масово като че ли ще се отказваме от малините, никакви хубави цени за нас. С 2 лв. надолу, след като водата е три пъти нагоре“.
Малинопроизводителите подозират, че има картелно споразумение за цените, които изкупвачите налагат. Земеделците не могат да избират и на кого да продават продукцията си.
Върбан Йорданов: “За мене цялата работа се състои в хладилниците. Тука 4 хладилника идват. За мене туй е картелно сдружение. Ако дам на Лозница, не мога да дам на Нови пазар. Разпределени сме, така да може да ни манипулират с цените“.
Проблемите не свършват до тук. Дефицитът на работници е осезаем, защото плодът се бере на ръка. Трудно се намират хора да берат за по 1 лев на килограм.
Мехмед Али: „Такъв случай имах преди 3 дена. Една работничка от Шумен дойде за първи път на работа и ми подвежда другите работници, някъде са плащали 1,50 на касета и те. Следващия ден почват да ме натискат“.
Спасението за производителите е в защитена от държавата минимална цена.
Зюлкяр Зюлкяров: “1 лв. плащаме на човек за нас 50 ст., пък разхода ми досега е 80 ст. Цената трябва минимум да бъде към 3 лв., да можем ние да стъпим на крака“.
Хасан Сюлейман: „Не очакваме някакво чудо, но съвсем реални цени очакваме, горе-долу да задоволят нашите нужди и нуждите на хората, които идват да берат”.
Хората чакат държавата да осигури реална конкуренция в сектора, за да могат да развиват и екоземеделието.