Промените в Конституцията между 1-во и 2-ро четене

Историческият компромис" беше постигнат през лятото след сложни преговори между парламентарните сили. Така на първо четене в края на септември промените бяха подкрепени от 184 народни представители.

Политиците се съгласиха по няколко основни точки. На първо място - Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две колегии - съдийска и прокурорска. Депутатите гласуваха повече правомощия на Инспектората към ВСС, както и пряк избор на магистратите.

Освен това Висшият адвокатски съвет получи възможност да внася жалби в Конституционния съд. В името на компромиса реформаторите трябваше да отстъпят от някои идеи на правосъдния министър.

Ябълката на раздора се оказа разпределението на парламентарната квота в двете колегии. Гласуваният вариант на първо четене предвижда парламентът да избира шестима от членовете на прокурорската колегия и петима в съдийската.

През месеците между двете гласувания политическите сили направиха нови предложения, извън обхвата на приетите на първо четене.

С този аргумент депутатите от комисията отхвърлиха идеите за отстраняване на главния прокурор при извършване на престъпление, за ограничаване на правомощията на Пленума на ВСС, както и да бъде намален мандата на "тримата големи" в съдебната власт. Гласуваха обаче за различно разпределение на парламентарната квота от това на първо четене.

Утре в пленарната зала ще влезе предложението прокурорската колегия да се състои от 11 вместо 12 души. 5 от тях ще са от парламентарната квота, а не 6 както беше гласувано през есента.

Комисията реши още съдийската колегия да се състои от 14 души - шест избрани от съдиите, шест от парламента плюс двамата председатели на върховните съдилища. Депутатите от комисията обаче не изключват утре в залата да се гласува различен вариант за разпределение на квотите.