Вчера във Варшава приключи срещата на върха на НАТО. Алиансът взе решение за разширяване на източни си фланг. Това ще стане с помощта на 4 батальона, разположени в Литва, Латвия, Естония и Полша. Многонационални военни пордазделения, сред които и българи, ще бъдат дислоцирани и в Румъния. Ще се засили ли присъствието на Алианса в Черноморския регион тепърва ще става ясно. С особен интерес се очакваше реакцията на Русия от срещата, защото Москва приема разполагането на военни в региона като заплаха. Подробности от кореспондента на БНР Николай Кръстев.
В Москва оценяват завършилата среща на НАТО във Варшава, като най-противоречивата за последните години , а практическите решения, отразени в приетите документи, според повечето руски експертите са в остър дисонанс с многобройните призиви на световните лидери за диалог с Русия.
Противоречието, се дължи на подхода, който е избрал Алианса в отношението си към Москва: да съчетае диалога с Русия с политиката на сдържане чрез военни средства и усилване на отбраната на НАТО на границите с Руската Федерация. В Брюксел и Вашингтон наричат този подход „Русия в 3D", но не заради виртуалния му характер, а заради английската абревиатура DDD (dialogue -диалог, defense - отбрана, deterrence - сдържане). Русия не възприема изказаните тези че тя представлява заплаха за Запада, според експерти приравняването и с заплахата от ИДИЛ от страна на НАТО показва както казва Алексей Пушков ръководител на парламентарната комисия по външна политика в Думата, че организацията се завръща към периода на студената война.