РЕПОРТЕРСКИ ПОГЛЕД: Експертите за спорните промени в Изборния кодекс

Президентът наложи вето на част от промените в Изборния кодекс, заради неравното третиране на българските граждани в чужбина. Той оспорва текстовете, регламентиращи къде да става гласуването. За населените места в държавите от Европейския съюз, в които няма дипломатически и консулски представителства, секции може да се откриват, ако поне 100 избиратели са подали заявления. Прездинетът е против ограничението да се образува само една секция в населени места с над 1 млн. жители в държави извън Европейския съюз и в които няма дипломатическо или консулско представителство. Според Плевнелиев тези текстове са противоконституционни и нарушават основни права на българите зад граница. Закани се, че ще сезира Конститционния съд, ако те не бъдат променени.

Новите изборни правила предизвикаха вълна от недоволство сред нашите сънародници зад граница, защото за част от тях гласуването ще означава отделяне на повече време и средства.

Димитър Димитров -ИК "Гласувай без граници"
Тези промени ще ограничат правото на българите да разкриват автоматични секции, особено в по-малки населени места, където българската диаспора е сравнително фрагментирана, и е доста по-трудно да се организират 100 човека, вместо 40 както беше заложено досега. Възможността за гласуване извън рамките на ЕС, в градове с население над 1 млн. жители, би ограничила в много сериозна степен правото на глас на българи в Северна Америка, Канада, Австралия, в такива страни, където чисто териториално е много трудно да се организира пътуване до съответното място.

Проблем на изборните правила у нас е, че често се променят. И това се прави не да улеснят процеса на гласуване, а да предотврати определена негативна практика.

Ограниченията се въведоха по настояване на Патриотичния фронт, заради секциите в Турция. Тяхното мнение, че вотът в южната ни съседка не навсякъде протича според правилата, се признава и от експерти. Те обаче смятат, че решенrето е в създаване на ред. Социологът Димитър Димитров предлага избирателните списъци в Турция да са затворени и да не се дописват, а в изборния ден по двама или трима добре обучени представители на българската администрация да следят процеса.

доц. Димитър Димитров - социолог
Целта да се въведе ред на гласуването в Турция може да бъде постигната точно с въвеждане на ред, а не с ограничаване на права.

За същото настоява и математикът Михаил Константинов, който от години е свързан с изборния процес. Освен това той е направил интересни изчисления,които показват,че през годините гласовете от Турция увеличават броя на депутатите от ДПС само с 2-ма или 3-ма, което е под 1% от общия брой.

проф. Михаил Константинов - математик
Това е големият шум за нищо. 13 мандата преразпределени гласовете от чужбина за всички избори след 2005г и 2001 да вземете - стават 15. Вярно , всичките ги печели ДПС, но проблемът не е в мандатите на ДПС, ДПС да има 33-35 или 38 мандата е все едно.

При парламентарните избори гласовете в страната и чужбина се събират и така се определя броя на спечелените мандати за всяка партия, преминала бариерата. Проф. Константинов обяснява, че вотът зад граница има политически ефект, когато профилът на гласуването в чужбина е различен от този в България.

проф. Михаил Константинов - математик
В чужбина се гласува много повече за ДПС процентно, отколкото в страната. И същевременно за БСП се гласува много по-малко процентно в чужбина,отколкото в страната. Затова ДПС е големия печеливш, а големият губещ е БСП.

Според Константинов за последните пет парламентарни вота от гласове в чужбина - БСП е загубила общо 8 мандата, Атака 3, ГЕРБ 2. Смята, че усилията, които бяха хвърлени в тази посока, са с минимален ефект, а в същото време създават пречки за не малка част от нашите сънародници. Че недоволството на българите зад граница е основателно, смята и проф. Емилия Друмева, която е специалист по конституционно право.

проф. Емилия Друмева - специалист по конституционно право
Това е въпросната алинея 3 във въпросните текстове, която поставя без ясен измерител едно различие за гласуването зад граница на български избиратели,които са в държави- членки на ЕС и държави,които не са членки.Като във втората хипотеза се поставят едни стандарти- населено място с население изобщо, а не български избиратели над 1 млн. - една секция, т.е. залагат се решения, които нямат обосновани измерители защо е така.

Друмева припомня, че Конституционният съд вече се е произнесъл, че българите зад граница имат равни избирателни права, но те се упражняват в различна среда и различни условия, което се отразява и на правната уредба.

проф. Емилия Друмева - специалист по конституционно право
Но дори и в тази чужда среда по-добре е да има упражняване на тези права,макар и със специфики, с известни усложнения,защото това са права, равни права на българските граждани.

Световният опит показва, че няма единен стандарт на вота зад граница. Препоръките на Венецианската комисия като цяло са да се разширяват възможностите за гласуване.

доц. Димитър Димитров - социолог
Германия не разрешава гласуване в чужбина, Израел не разрешава гласуване в чужбина и това са нарицателните примери. За разлика от Италия, която по аналогия е пренесен опита в Македония, където дори се избират народни представители двама с гласовете получени от чужбина

Всички обаче са единодушни, че не е редно да се отстъпва без сериозни аргументи от права, извоювани в предишния Изборен кодекс. Какво мислят депутатите ще покаже новата седмица при гласуването на ветото на президента.