Рушим Плиска-строим гари, рушим гари-строим Плиска!

Няколко гари като тази в Каменяк днес са потънали в бурени. Желязото, вратите, прозорците отдавна са плячкосани от местните роми. За тях това е най-ценното. Към белите варовикови блокове не са проявили интерес. Затова са останали. Между тях някога се е разхождал цар Борис Покръстител. Старите българи грижливо ги подреждали при строежа на първата столица на Дунавска България. Камък по камък. Тези камъни са същите като онези с които с били съградени първите жп гари у нас, а при приемането на християнството в България - с тях била построена първата базилика в Плиска. С нея християнска България искала да покаже пред Европа своето величие и развитие в края на 9-и век.

проф. Божидар Димитров
- През тези години когато е започнато строителството на църквата, 865 година глава на българската църква е епископ Формоза Портуенски. Той по-късно ще стане и папа, казват че с парите на Борис- купил кардиналите и станал папа.

Бъдещият папа бил изпратен на мисионерска мисия в България. Дошъл от Италия с проектът на вече построената базилика "Сан Пиетро" в Рим. Те били напълно идентични. Но цар Борис добавил и нещо от себе си.

проф. Божидар Димитров
- Цар Борис, който е държал да има най-голямата църква в християнския свят е добавил 2 метра и 50 сантиметра към проекта - защото другата църква е точно 100 метра. Нашата е 102. Иначе и двете са широки по 30 метра. Борис е казал - слагайте 2 метра отгоре а да имаме най-голямата църква. Имал е чувството за историзъм и Величие.

Така нашият храм се превърнал в най-големия на Стария континент. В манастирския комплекс започнала усилена книговезническа работа. С книгите написани тук се просвещавали в днешна русия, Румъния, Сърбия, Молдова, Македония ...

проф. Божидар Димитров
- Всички те дължат именно на този манастир, своето съществуване като християнски народи, и по този начин сме вкарали половин Европа в Христинската цивилизация. А тя е най-хуманната от всички съществуващи религии.

Базиликата оцеляла след османското нашествие. Според едни била използвана като склад. Според други - в нея се извършвали богослужения. Запазена била и манастирската част около базиликата, съхранена е и библиотеката, в която сме писали първите си богослужебни книги... И така до момента, в който едно управленско решение малко преди Освобождение я превръща в строителен материал.

проф. Божидар Димитров
- 7-8 години преди Освобождението на България. Тя е разрушена през 1866-1870 година от Митхад Паша, който строи първата жп линия в българските земи. Русе-Варна.

За изграждането на гарите край линията Митхад Паша решава да използва обработените каменни блокове от базиликата в Плиска. Така от една страна тяхното построяването щяло да стане по-бързо, а и най-сетне можел да накара гяурите да разрушат собствения си храм.

проф. Божидар Димитров
- И в момента го виждаме това - как Ислямска държава руши християнски храмове на територията на Ирак и Сирия.

В Хитрино, край гарата и днес се пазят камъните върху които си личи, че стояли гредите на базиликата в Плиска. Захвърлени настрани, защото явно заради издяланата си част са били непотребни на строителите тук. С тях е построена първата водонапорна кула в Хитроно, по първата жп линия в днешните граници на България. Сега историците искат камъните да се върнат в Плиска от където били взети. Местните обаче искат да запазят кулата. Повечето гарови постройки, както и самата кула, днес обаче са неизползваеми. Затова и Министерството на Икономиката сега бракува камъните, а те ще станат собственост на културното ведомство. С решение на Министерския съвет базиликата в Плиска ще бъде възстановена. За целта са предвидени половин милион лева. Веднага последваха упреци, че отново ще си строим история.

проф. Божидар Димитров
- Решението беше твърдо - ще използваме само камъни, и тухла - никакви пластмаси и тухли - които се виждат на някои други места. Да речем на пернишката крепост и Патриаршеската църква в Преслав. Те са реставрирани с пластмаса. Част от реставрацията вече започна. До сега използвахме стар и нов камък, като не повторихме грешката при Ларгото.

Христо Христов, част от инициативния комитет събиращ средства за възстановяването на базиликата и манастира край нея, вярва, че имаме дълг да съградим отново храма.

Христо Христов, инициативен комитет "За Плиска"
- Водих един англичанин, обяснявам тука е било библиотека, тука патриаршески дворец, той седи на единия камък, аз на другия. Той ми зададе един прост - логически въпрос - "защо след като сте се Освободили, не сте го възстановили?". Не можах да отговоря. Просто, въпроса беше много лочигтен, премълчах и казах - "така се е случило". Следващото му изречение беше - "Вероятно сте нямали нужда."

Пътуването в историята е метафора, но и действителност, този каменен кръговрат ни припомня колко често съграждаме едно, рушим го и отново го съграждаме. Върътим се в порочен кръг и трудно учим уроците си.

Когато българите започнали строежа на първата си столица в Плиска, използвали камъните от Марцинопол. Там днес има остатъци от прабългарски погребения и това ни кара да мислим, че са живели първо там. Та камъните дошли в Плиска с тях съградили храмовете, манастирската част. После камъните били пренесени в пръвата жп линия в България. До преди 20 години това била работеща гара, днес тук влакове рядко минават. Според местните била съградена с камъни от първата Българска столица - Плиска.

Банкова сметка за дарения за Голяма базилика в Плиска

СДРУЖЕНИЕ „ПЛИСКА”

„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД

Клoн София

IBAN: BG47 BPBI 7939 1087 7828 01

Актуален списък с дарителите за Голямата базилика в Плиска към 03.02.2016г.