Сбогувахме се с нашия колега Александър Николов

Повечето от нас го познаваха като баща на четири деца и международен редактор. Характерният му дрезгав баритон е огласял не един дом през годините - от "Всяка неделя" през "Добро утро", та чак до "По света и у нас". Историк, лингвист, спортист и меломан, Сашо е човекът, който превежда интервютата от първите касети със записи от MTV, дошли откъм нашата страна на Желязната завеса. Пак той се занимава и с превода на новините от CNN в началото на прехода. Интервюирал е Нурсултан Назарбаев, отразявал е отблизо и войната в Косово.

Георги Младенов: "Винаги съм знаел, че когато каже някоя международна новина, то наистина е така и ще бъде предадено точно."

Иво Никодимов: "Пишеше уникални текстове. В тях нямаше какво да промениш. Дума не можеше да промениш, защото всяка беше на своето място."

Емилия Запартова: "Прекрасен колега, прекрасен приятел, със страхотно чувство за хумор. Винаги ни посрещаше със забавни истории и вицове. Доведе много млади хора в телевизията. Винаги ще го помним."

Другата страна на Сашо често оставаше извън ефира. Той беше приятел, брат, учител, ментор и баща. Владееше перфектно четири езика, знаеше лингвистичните основи на още три пъти по толкова, беше заклет преводач, познаваше отблизо световната история и политика и знаеше химни, столици, събития, места и личности. Любима тема му бяха викингите. Винаги оставяше проблемите си на прага на телевизията. Обичаше тениса и футбола и както сам казваше, беше "най-добрият спортен редактор сред международниците и най-добрият международен сред спортните".

Цветелина Йорданова: "Винаги когато го питах: как си, Сашо, винаги ми казваше: умерено оптимистично, без да изпадаме в крайности. Според мен той беше много повече от умерен оптимист. Винаги знаеше на какво да се смее. Винаги се усмихваше. Дори и в най-тежките моменти."

Евгени Мандаджиев: "Сашо бе мой много голям приятел в БНТ. Прекарали сме толкова хубави моменти заедно. Обичам го този човек. Просто страшно съжалявам, че така стана."

Антон Събев: "Напусна ни за жалост един изключително интелигентен човек. Сашо го познавам от 20 години. Беше ми учител по английски. После работихме заедно и в телевизията."

"Лицето Александър Николов", както сам би се определил, ако имаше възможност да напише този репортаж, обичаше черния хумор и парадоксите. Отне ни го ракът, по-малко от две години след като съпругата му почина от коварната болест. И броени дни преди насрочената му операция. Той би се засмял на иронията.

Днес се прощаваме с него.

Светла му памет!