За пътя от униформата до расото

Историята на отец Богдан като криминален полицай Арабаджиев започва в далечната 1968 година. Тогава свещеникът получил възможност да започне работа в областната дирекция на МВР във Велико Търново, тъй като преди това е служил в армията.

„Отначало бях водач на следово куче, но тъй като ефективността беше нищожна и тази бройка се закри. Останах си в криминална служба и служех в нея 31 години непрекъснато. Аз не съжалявам и се гордея, защото ние там в криминална служба всеки ден се сблъскваме с нещастието на хората и се опитваме да помагаме доколкото можем и да намалим, и да ограничим престъпността и го правехме успешно“, разказа отец Богдан.

Освен криминалист, той е бил експерт в лаборатория и барета в спец отряда за борба с тероризма в продължение на 14 години. И до днес си спомня редица сериозни и опасни операции, една от които е срещу сериен убиец със седем извършени престъпления, който в последствие се барикадирал с пушка в гората. Първият случай, при който отецът е на косъм от смъртта обаче е по време на кражба в Горна Оряховица.

Отидох, застанах до него и си показах служебната карта пред очите му и му казах „Полицай съм, върни сега това, което открадна на мястото му!“ и отминах малко по-надолу и в един момент някой ме дръпна за рамото и докато се обърна с бокс дялна ме тук и ми счупи носа в основата. Паднах долу, някаква светкавица блясна в главата ми и то почна да ме налага отгоре с юмруци. След това в болницата четири часа операция наместваха ми костите“, каза отец Богдан.

Вторият е през 1996 година, когато екипът му получил сигнал за извършване на кражба във Велико Търново. Тогава свещеникът бил ударен с тежък предмет в гърба и изгубил съзнание.

„Почна да расте някакъв тумор на гърба ми, изрязаха го един път в онкото, втори път в онкото, но на третата операция във Военна болница, не знам какво са правили, изпаднал съм в клинична смърт. Накрая като ме изписваха и жената подполковник, лекар, която оформя документите и епикризата тя каза какво видя сега на оня свят. А то беше как да го кажа някой нещо говореше и аз долу-горе разбрах едни думи така бегло „този ще ми служи!“ и като че ли някой ме хвана и ме дръпна изведнъж“, спомня си свещеника.

След този случай, отец Богдан продължил да служи в МВР, но споделя, че тогава нещо се променило в него. Станал по-милостив и започнал да помага в една от местните църкви в Лясковец. И така до пенсионирането си през 1999 година, когато решил окончателно да стане свещеник.

„При мен вярата не е инцидентна, тя си е имало винаги в мен, баба ми е била вярваща, а прабаба ми е имала една стая, в която е имала параклис. Работата на полицая и на свещеника е долу-горе еднотипна. Тази професия на полицая е благословена от Бога - тя трябва да осигури физическото спокойствие на хората, свещеникът има задължението и функциите да се грижи за духовното състояние и спокойствие на хората“, смята отец Богдан.

За вярна служба в системата на МВР е получил четири медала. Споделя, че днес щастието му е службата в храма „Св. Никола“ в Лясковец и пожелава на хората преди всичко да бъдат човечни, защото вярва, че доброто ще спаси света.