Ще можем ли да съхраняваме създадена от човек информация в ДНК молекула?

Срещаме се по скайп - това са Петър Илиев и Роузи Мадок - от отбора на Единбургския университет. Ще го представят заедно с още седем млади учени. Химикът между тях е Петър, възпитаник на Софийската математическа гимназия. Идеята за кодиране и съхраняване на създадена от човека информация върху ДНК-молекули е сравнително нова в науката. Може ли ДНК-молекулата да се превърне в нещо като хард диск и защо е необходимо това? Всяка година човечеството трупа огромно количество дигитални данни.

Петър Илиев - химик, студент в Единбургския университет: "2040 г. числата ще достигнат 3 милиона, милиарда, милиарда бита и това е много голямо число, което с текущите ни методи на съхраняване на данни и информация и преработка, няма да бъде възможно, тъй като просто няма да има материал и енергия и ресурси, с която да се поддържа тази технология".

В хода на еволюцията, именно ДНК пази и пренася инструкции и план за развитие на живота, тя прилича на библиотека. Основната ѝ функция е да пази дълго своята информация. Доказва го изолирана ДНК от фосили на стотици години. И това вдъхновява младите учени. Предимствата - в 4 грама молекула ДНК могат да се съхранят данни, за които иначе ще трябва цяла класна стая с магнитна лента.

Роузи Мадок - биолог, студентка в Единбургския университет: "Така че нашата идея е да създадем не просто алтернативен начин за съхраняване на информация в ДНК, а той да бъде екологичен и ефикасен, тъй като най-новите информационни центрове използват на ден енергия колкото 250 000 европейски домакинства. Ние искаме да синтезираме иновативен вид ДНК молекули, в които да бъде кодиран текст, като използваме органични молекули на бактерии".

Искаме да създадем библиотека от думи с уникална ДНК-последователност., казва Роузи, а Петър допълва - Принципът ни може да се обясни като ДНК-пишеща машина. Bubble Bricks или Бъбрещи тухлички - така са нарекли младите учени всеки ДНК-модул от своята библиотека. Специално устройство ще ги изрязва и комбинира - ще създава текст. А технологии за четенето му вече са разработени.

Петър Илиев - химик, студент в Единбургския университет: "Идеята е да се превърне информацията от дигитална в последователност от молекули и да се превърне от електрическа, така да се каже технология, в молекулярна технология".

Реално това ще се извършва в биологична лаборатория, но веднъж разчетена, информацията ще може да се предава на разстояние. Проектът на младите учени не е революция в комуникациите, а търси решение за съхраняване на големи бази данни, при това евтино, доколкото е енергийно по-изгодно да се съхраняват ДНК молекули, отколкото центрове с размерите на сгради.

Петър Илиев - химик, студент в Единбургския университет: "Реално в тези две малки епруветки се съдържат нашите първи две думи, които ние избрахме просто като поздрав така към света за новата технология... в тези две епруветки има ДНК молекули, които кодират две думи - "добър ден".

Добър да е денят за проекта на младите учени. Те ще го представят през октомври в Бостън.