Съкровище от XIV в. откриха археолози в крепостта Калиакра

Съкровището е открито при редовните археологически разкопки, които се осъществяват от 15 години в крепостта Калиакра.

През 2018 г. те се финансират от Министерството на културата, община Каварна и НИМ, чийто директор доц. д-р Бони Петрунова е ръководител на екипа. Участват археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университет, студенти от НБУ и Шуменския университет.

Монетите в съкровището - османски и български, са изключително ценни. Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) са около 60 на сто, основно на султан Баязид Йълдъръм (1389 - 1402), и малка част на неговия предшественик Мурад Първи (1362 - 1389).

Скъпоценностите са били укрити в края на XIV в., по време на някое от нападенията над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тях е описано в хроника, в която е отбелязано, че през 1399 г. татарите от ордата на Актав нападат Варна и други градове по Северното Черноморие.

През 1401 г. татарите на Актав, известен като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и други. Възможно е някой от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище - заграбил е ценностите е от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си малко преди тя да бъде опожарена. Сградата е построена върху руините на антични постройки и около нея се откриват богати погребения от XIV в., отбелязват от НИМ.

доц. д-р Бони Петрунова, ръководител на разкопките: Предполагахме, че това е едни великолепен голям град и до края столица на Добруджанското деспотство, а сега тези богати обеци и пръстени го потвърждават категорично. Когато се съобщава за татарските нашествия в края на 14 век се споменава Варна, която е превзета от татарите, не се споменава Калиакра, а ето ние знаем сега, че и Калиакра е станала жертва но това нападение.