Противоречивите ефекти на "Зелената сделка"

Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия: Днес поставяме началото на едно пътуване. Можем да го сравним с момента, в който човекът стъпи на Луната.

Това сравнение със сигурност се възприема нееднозначно. Зелената сделка вече е факт и тя ще влезе в сила въпреки съпротивата на някои страни. Сделка, която не е сделка, защото по нея няма постигнато съгласие, не са водени преговори, няма ясни параметри.

Пламен Димитров - президент на КТ "Подкрепа": 12 декември миналата година, според мен, се подписа празен чек на новия президент на комисията.

Зелената сделка, пакт или курс има само един параметър, една твърда цел - климатично-неутрална Европа до 2050.

Боян Рашев - експерт по управление на околна среда: Това е утопия. Въглищата, нефтът и газът движат света.

Пламен Димитров - президент на КТ "Подкрепа": За мен България трябва да се противопостави, както Полша го направи за подобни нереалистични и невъзможни амбиции на ЕС, който забележете изпуска само 9% от всичките емисии в света.

Васил Велев - председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България: Ние се маргинализираме като икономика с всяка измината година. Деиндустриализира се Европа.

Франс Тимерманс - заместник-председател на Еврокомисията: Зеленият пакт е протегната ръка към всички - към бизнеса, към неправителствените организации, търговските камари, гражданите, към градовете и регионите да станат част от дебатите за това, как ще реорганизираме обществото си по един справедлив начин. Ние трябва да направим това, защото на майката земя ѝ писна от нашето поведение.

Зелена Европа е една прекрасна идея, но все още е само идея. Добра посока, но по път пълен с всякакви рискове от пропадане.

Боян Рашев - експерт по управление на околна среда: Ами това решение, то не идва по принуда, а то идва поради факта, че европейските избори последно, както се видя всъщност, зелените спечелиха първо страшно много гласове на Запад, западна Европа, второ зелените послания и платформите на социалдемократите и на ЕНП бяха много силни. Просто на запад зелената тема е много силна вече. Западна Европа тръгна да спасява света, обаче не се съобразява с това, че Източна Европа не е на тази вълна още.

И Полша за сега е единствената, която твърдо се противопостави на Зелената Сделка. Страната инвестира твърде много мощности в ТЕЦ-овете си, а въглеродната неутралност със сигурност вади въглищата от уравнението. България за сега е казала „Да“ на дългосрочната цел, но не и на краткосрочната - намаляване на 55% от емисиите до 2030-та година.

Теменужка Петкова - министър на енергетиката - Ние не можем да се откажем от своите въглищни централи и България до 2030 ще продължи да използва този тип мощности. Защото те са базови за енергийната система, те представляват 4 000 мегавата от базовите мощности на страната са въглищни централи и ние не можем да се откажем от тях с лека ръка.

Още повече че България граничи с държави с енергетика на въглища, които не са страни членки, нямат ангажимент за намаляват емисиите, които не пренастройват енергийните си системи и не купуват въглеродни квоти. Това са Турция, Сърбия, Северна Македония. И общият ни въздух е едно на ръка.

Теменужка Петкова - министър на енергетиката: Тук е въпросът на практика това били довело до някакъв риск икономиката, за конкурентноспособността на нашата икономика, имайки пред вид това, че ние граничим с такива държави, които са извън ЕС.

БНТ: Негативният ефект вече се усеща, от по-евтина енергия от страна на Турция, например.

Теменужка Петкова - министър на енергетиката: Ами да, когато не се правят разходи, които разходи в годишен аспект са 300-400 млн. за емисии. Разбира се че енергията които не правят такива разходи ще бъде по-ниска.

Боян Рашев - експерт по управление на околна среда: Европа се държи все едно Европа може да определи посоката на света, но това всъщност не е така. Изисква се енергията да стане ужасно скъпа. А енергия енергията стане ли ужасно скъпа, всички обедняваме страшно много. Всяка индустрия, която има нужда от много енергия, ще стане абсолютно неконкурентна, ако се намира в Европа.

Или успехът на зелената сделка зависи от останалите големи играчи - САЩ и Китай, да играят по нейните правила. Тръмп вече даде ясен знак, че Америка не се интересува от нашите зелените правила, Китай заявява, че инвестира в използването на възобновяеми енергийни източници, но те са нищожни в сравнение с огромното потребление, Цяла Азия и Африка която тепърва навлиза в индустриалната си епоха ще засилят употребата на фосилни горива.

Но Европа изглежда твърдо залага на възобновяемите енергийни източници, електрически автомобили, водородът, батериите.

Теменужка Петкова - министър на енергетиката: Тези мощности не са базови, т.е. ние не можем да разчитаме на това, че някои предприятия ще работят тогава, когато има достатъчно слънце, вятър. А затова тук е ролята и мястото на такъв тип мощности, каквито са въглищните централи каквито са паро-газовите централи, които да гарантират едно постоянно производство на електрическа енергия. Друга възможност да бъдат постигнали нулеви емисии, това е ядрената енергия.

Но паро-газовите централи, също имат въглероден отпечатък. А ядрените предстои да разберем, дали Европа ще ги сложи в зеления си списък. Въпреки че там за сега стоят някои от възобновяемите енергийни източници, които са повече от спорни с екологичния си ефект.

Боян Рашев - експерт по управление на околна среда: Много западни централи, въглищни минаха на биомаса. Примерно, в Англия най-голямата централа "Дракс: дефакто изгаря цели гори като от щатите и от Канада твърдейки, че става много зелена и минава на ниско въглеродна енергия. Което е нямам добра дума за телевизията.

Слънцето и вятъра все още не са добра и зелена алтернатива. Изискват производството на огромни акумулиращи мощности, за които трябва гигантски ресурс, незелен добив на стомана, мед и различни редки метали като неодим, литий, кобалт, никел. От друга страна и зелената уж биомаса, показа много лоши странични ефекти с качеството на въздуха.

Боян Рашев - експерт по управление на околна среда: Хората от Европейската агенция по околна среда са установили, че има огромен ръст на потреблението на биомаса, от 2007 до 2018 година, заради тези политики, което е довело до там, че през 2018 година 11% от емисиите на ФПЧ, най-фините тези под 2,5 микрона, които дефакто ни убиват бавно.

Много спорни са зелените ефекти и от използването на електрически автомобили. Да, те имат нулев отпечатък на пътя, но не и в производството им, изнесено основно в трети страни. Освен тези огромни противоречия, все пак зелената сделка ще стимулира много други процеси - кръгова икономика, развитието на ЖП транспорта, производство на стоки с по-голяма трайност, по качествена храна. И рестрикциите в областта на земеделието за сега изглеждат приемливи. То е причина само за 11 процента от въглеродния ни отпечатък.

Мария Христова - експерт, МЗГ: Това, което трябва да се подчертае за България, е че от 88-ма година до 2017 година няма от какво да се притесняваме, тъй като близо 50% са намалели емисиите. т.е. ние не сме държава, която така има сериозен дял на селското стопанство в емисиите на парникови газове.

Вероятно някои страни ще трябва да се откажат от използването на влажни зони, обработката им е причина за отделянето на въглероден диоксид и метан. В България обработваемите влажни зони са много малко. Ще се стимулира прецизното земеделие - или пръскане с пестициди само на засегнати площи, подобрен достъп до заместители на пестицидите, използването на минерални и микробиомни торове, по-доброто управление на оборския тор и засилване на научните изследвания - как да увеличи усвояването на целулозата, засилено залесяване особено на севера. Всички мерки ще бъдат конкретизирани в стратегията От фермата до вилицата до месец. Но и сега е ясно, че качеството на храната е важен акцент.

Мария Христова - експерт, МЗГ: Производството на храни по анализи на Европейската комисия отнема много от природните ресурси. Говори се за разхищение на храни, т.е. 20% от произведените европейски храни се губят, т.е. ще се работи така и в тази посока не се използва по-малко ресурс за производство опаковането на храна.

Но и секторът земеделие страда от доста противоречия - като нуждата от нови селекционни техники, които са на кантар. България вече мобилизира експертния си потенциал, да договори най-добри условия и да не допусне силните лобита да изкривят посоката. Защото зелената сделка е добра посока, стига да изисква премерена скорост и да поставя постижими цели .