Любиша Самарджич пред БНТ: "Нося сърцето си на тепсия"

Любиша, ти си от хората, които предизвикват само усмивки в България. Връщаш ли се често към онези моменти?
- Знаете ли какво, аз дължа едно голямо уважение на България поради много причини. В момента, когато синът ми се разболя и когато страната ми беше блокирана, аз реших да правя филми. Филми, които ме пареха, и филми, които всъщност съдържат в себе си моето неспокойствие. Направих "Преднамерено убийство" и после и "Небесна кука". Шест седмици снимах за бомбандировките над Белград. Когато направих този филм видях, че става дума за едно мое искрено чувство, че аз правя филм, в който осъждам и Запада, който беше безпощаден към нас, но и Милошевич, който нямаше акъл да осъществи нужния контакт със света. Точно тогава синът ми беше в болница, имаше левкимия и се лекуваше в Лондон. Аз очаквах, че този филм ще направи чудото за мен. Занесох го на един от хората, които селектират филмите за фестивала във Венеция - Морис Зехадел. Той извика "това е фантастичен филм и ти ще откриеш фестивала рамо до рамо с Вим Вендерс". Когато свърши прожекцията Анджей Вайда дойде прегърна ме и каза "ти ще получиш "Златен лъв". Дълго го гледах и не можех да повярвам. Три дни след това министърът на културата на Германия написа в Ди Велт, че това е пропаганда на Сърбия и не е допустимо Морис Зехадел да включва този филм в състезателната част. И слага вето аз да не получа никаква награда. Седях и разсъждавах, не можех да повярвам. Жена ми Мира замина за Лондон, за да е по- близо до сина ни. Но, два дни след това немската АРТЕ и БИБИСИ дойдоха и казаха - ние искаме да купим този филм. Аз получих 365 хиляди марки и веднага ги внесох за лечението на сина ми. Това беше съвкупност от обстоятелства, които ми помогнаха в този тежък личен момент. Хората от екипа ми работеха за половин надница. Много ми помогна и България, защото аз тайно внасях лентата с колата си, снимах и в Хърватия промивах лентата. Аз дължа заради това една огромна благодарност.

- А кои са хубавите ти спомени от годините, в които си идвал тук?
- С много, много хора имам хубави спомени. Посланик на Югославия тогава беше Дража Маркович. През 1983 година вървеше сериала "Горещ вятър". И Дража Маркович ми се обажда една сутрин по телефона и казва, че сериалът е завладял всички. Казва ми - всяка вечер е невероятна еуфория. Даже Тодор Живков е прекъсвал заседания заради филма и след това е продължавал. И той ми казва "знаеш ли, техният най-добър режисьор Хачо Бояджиев подготвя новогодишна програма. Но, това ще трае четири дни. Можеш ли да бъдеш гост, 20 минути да направиш твоя програма и да доведеш ако можеш Чкаля или Миа Алексич". Аз приех от сърце поканата, но когато се обадих на Чкаля той ми каза, че не ходи по-далече от 100 километра от Белград. И тогава се обадих на Миа Алексич.Той каза - няма проблем. Дойдохме в София, Хачо ни чакаше и отидохме на генерална репетиция. Аз бях подготвил "Власт" на Нушич. Един скеч за това как се изкачвам стъпка по стъпка във властта и Миа Алексич подтичваше около мене. Много смях падна тогава и аз реших да направим и тая песен - дай рибу-рибу-рибу....

- Коя Коледа никога няма да забравиш?
- Знаеш ли какво? Може би това е срещата със жена ми. Тя съумя да внесе едно спокойствие в моя живот. Аз съм много неспокоен. В смисъл, че снимах по няколко филма паралелно. И исках всичките ми роли да бъдат истински. Младостта сама по себе си е неукротима. Навсякъде в Югославия бях цар. Сещам се, когато получих Златния лъв. Ето тук на снимката - Луиз Бонюел, Бенокио.... И тогава беше голямо препускане. Исках да ходя в чужбина, да живея там, да бъда голяма звезда. Помня една госпожа Даймън и братята Хаким, които имаха най- голямата продуцентска къща в Лондон. Те ме молиха да отида в Лондон. Синът ми тогава беше на 6-7 месеца. Казах на жена ми - пусни ме да отида до Лондон, всичко ще ми платят, ще получа някакви големи пари и ще реша дали да остана или не. Лондон като град много ми хареса. Като си отидох в хотела в Сохо намерих под вратата карти за гратис във всички клубове в града. Те обаче ми казаха - примат всичките ми условия, но съпругата ми да не бъде там, а аз да ходя всяка седмица до Белград и да се връщам. Е това много ме засегна. Отказах им. Оставайте тук, слънцето на чуждото небе няма да ме грее както ме грее моето. Останах си в моята страна, вече бях подписал голям договор, играх с Бондарчук. Останах си благодарение на чувството ми за любов към най-близките. Моята вяра е единствено в човека. Ако аз видя, че си искрен и честен с мен ще ти дам сърцето си. Така съм устроен.
- Много хубаво го каза.
- Живеем в един какафоничен свят. Свят, в който има религии и нации, вие имате и православни, и католици, и мюсюлмани, и евреи. Очевидно е, че капитализмът внесе неспокойствие в новия живот. Ние живеем в новия век. Считам, че този нов век сам по себе си има ахилесова пета и желае на всяка цена да има богатство, богатство, богатство. А богатите не се спират. Стремят се да имат възможно по-голяма технология, мощ, сила, да имат например тази ламя, която хвърчи в небето с невероятна скорост, да имат тези ракети, които унищажават всичко. А малките народи трябва да се сгушат с три гроша в джоба и да гледат. Той е останал малък, никога няма да се извиси над тях. Това, което сега се случи във Франция, на други места, за мен е гибелно. Това е време, което може само себе си да изяде. Аз не обичам това. Аз тази същност не я обичам. Преди всичко не обичам заповедите, не обичам убийствата. Не приемам като цяло силата като форма на интерес.

- Мислиш ли че това е Трета световна война.
- Не. Не. Мисля, че разумът ще победи.

- Последно гледахме....
- Първо да ви кажа за "Мирис на дъжд на Балканите".За мен това беше истинско вдъхновение, защото беше един мултикултурен проект. Много са интересни тези евреи, да знаете. Сефаради са евреите, които винаги имат по- голям брой деца от ешкеназите. Ешкеназите ги има към 95 процента а другите към 5. И когато първо прочетох романа бях изцяло обзет от това, че това многочленно семейство с 5 деца, с пет момичета е дошло в Сараево и е пуснало корени. Сараево само по себе си е мултикултурен град, в който, както знаете, живеят всички. Сега живеят в хармония, но преди до преди изевстно време беше хаос. И когато се влюбите в иновярващ - това е ерес за евреина. Този телевизионен сериал го предложих на нашата телевизия, на хърватскта, на босненската... Знаех какво искам и каква ми е целта. Тази любов и тази красота аз искам да я подкрепя. Знаете ли кой ще закупи този сериал сега? Не мога да повярвам! За мен това е голяма изненада - Америка! Няма да дадат големи пари. Те даже не са от значение. Подписахме вече договор. Аз казах - браво! Това за мен е най-важното нещо - делото, което аз създадох, има смисъл, заставам зад него и съм изключително щастлив. Но, аз имам мечти, те са най-хубавото нещо и те ме държат жив. Моята Мира ми казваше - ти си луд човек. Да, ти си на толкова години, как ще изтраеш, ти сам себе си ще изядеш. Но тя е абсолютно права. Защото аз войнишки ставах в пет сутринта. И изисквах от всички в екипа да бъдат на терена в 6. Да подържаме последователност и когато приключи деня всеки да получи своя динар. И затова, те ме наричат Божи камшик. Да, бях такъв. Но затова и оцелях. Трябва да има дисциплина, дисциплина на гръбнака, за да може всеки човек да постигне всичко.

- Следващата година ще станеш.....
- О, това вече е предизвикателство. Да. Какво заглавие наистина би могла да има...Да видим... Бих я нарекъл може би Пантарей. Пантарей от латински е Всичко тече. И всичко в живота изтича. Ако я направя, а ще я направя със сигурност, ето ти сега ми даваш един шанс всъщност да разсъждавам върху това. И тогава вече следващата година ще дойда в София да я представим. Във всеки случай няма да мирувам. Виждам, че сега всички пишат. Но, ако аз преди повече от 50 години не се бях запознал с моята Мира нямаше да имам със сигурност тази биография.

- Тайната на дългата любов...
- Ние двамата сме, как да ти обясня, от два различни свята. Тя е родена в Срем - много е прецизна и точна, тя е човек, който има преди всичко патриархално възпитание. Вие знаете какво е това, но в сегашния момент това е забравено. В днешно време настъпи либералният, лудият капитализъм, жената получи прекомерна свобода и затова ми се струва че семейството е същността на всичко в живота. За щастие, моята съпруга притежава всичко, което е необходимо за съвместен живот. Аз се запознах с нея, когато тя беше в разцвета си. Топ личност. Беше фантастична. Ухажвах я цяла година, бях упорит, а моята упоритост беше известна. Без упоритостта си не бих постигнал нищо. И благодарение на равновесието, което съпругата ми поддържаше между любовта, брака и децата, аз имах щастието да снимам филм след филм. А тези филми ми донесоха кариера. Знате ли как получих най-хубавото - да ми се отварят всички врати при най-добрите режисьори в Югославия и не само там. Винаги съм отивал с усмивка, окрилен, непринуден, много предан на приятелството и трудолюбието. И когата човек има това той се усеща сигурен. Може би съжалявам че не успях да направя още няколко филма но аз наистина много работех. Имах голямо предизвикателство - спечелих "Златен лъв". Нито един актьор и от Югославия и от България не го правил. Имам много награди от "Златна арена" в Пула, Хърватия. Имам много и като актьор и като режисьор и продуцент. С Мира седнахме и си говорихме. И решихме всички тези награди да ги завещаем на кинотеката на Югославия. Да стоят в един ъгъл и всеки заинтересован да види какво е оставил Любиша Самарджич в наследство на световното кино.

- Какво ще пожелаеш?
- На всички български зрители, а и на онези които не са ни гледали, желая преди всичко много здраве! Второ, желая им щастие, което е всъщност неуловимо, но не забравяйте че щастието е във вашите ръце. Не забравяйте и това, което е може би най-хубаво от всичко - ако денят ви не приключи с усмивка, считайте и този ден и целия живот за загубен...

Роден в Скопие, днес възпитаникът на Белградската академия за драматични изкуства е един от най-известните сръбски кинотворци. Снимал се е като актьор в повече от 150 заглавия, носител е на множество награди. През 2016 предстои да чества 80-годишен юбилей. С България го свързват не само любовта на телевизионната публика към героите му в „Горещ вятър“ и „Полицаят от Петльово бърдо“, но и близките приятелства със Стефан Данаилов, Хачо Бояджиев и Джоко Росич.

Люба Пашова разговаря със Самарджич в Белград в средата на декември. Ето какво й сподели той:

ВИДЕО С ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ВИЖТЕ ТУК