Световноизвестният фотограф Йозеф Куделка гостува в България, за да открие изложбата си "Изгнания". 75-те фотографии, които е дарил на центъра "Помпиду", за първи път напускат Франция, за да бъдат показани в Софийската градска художествена галерия. Изложбата може да бъде видяна до 9-ти юни.
This is a modal window.
След като рискува живота си, за да заснеме Пражката пролет през 1968 -а и напуска Чехословакия, Йозеф Куделка не изпитва необходимост да се връща някъде.
Казва, че да си изгнаник е шанс, който те задължава да започнеш от нулата, но от самото изгнание никога няма завръщане. Куделка и неговите черно-бели образи си приличат - те са странстващи, отритнати, но и свободни.
Йозеф Куделка: Тук има едно куче, погледнете го! Човек, който не се храни добре например, ще се идентифицира с него. Мисля че добрата снимка е тази, която е способна да каже различни неща на различни хора. Така и за всеки отделен човек думата изгнание може да има различно значение. Kогато се върнах в Чехословакия, имаше хора, които ми казаха: "Твоето изгнание е и мое изгнание, защото макар и да не съм напуснал страната, аз се превърнах във вътрешен емигрант".
Днес фотографът, който не желае да има онова, което наричаме свой дом, е най-известен по света със снимките от своята родина, а българин, който бил издател в Чехия, го убедил да събере спомените си в книга.
Йозеф Куделка: Пражката пролет беше голяма трагедия, но съм доволен, че бях там, когато се случи. Случилото се беше чудо и всичко друго оставаше на втори план. Този изключителен момент ни накара да изпитаме изключителни неща. Интересното е, че моите снимки бяха публикувани година след това събитие. И въпреки това бяха новина!
Макар и критичен към дигиталния свят, Куделка оценява едно от неговите изобретения - цифровия фотоапарат, който му дава свободата да пътува и да снима, без мисълта за ленти.
Чуй новините
Подкаст
