Тука има, тука нема… дата

Да, премиерът на Северна Македония започна своята лична атака срещу институциите в Брюксел, опитвайки се да играе простата политическа игра - ако вие не изпълните обещанието си, дадено миналата година, аз, „вашият човек“ в Скопие, ще играя така, както на вас може и да не ви хареса. Това е един вид „ва банк“, чрез който Заев се опитва да принуди брюкселската администрация да прегледа ангажиментите към Северна Македония, която от Република Македония стана Северна тъкмо заради надеждата, че това ще ѝ отвори пътя към евроатлантическата интеграция.

С НАТО нещата вече са ясни - ратификациите в парламентите на страните-членки на Протокола за членство вървят с рутинно темпо, онзи ден генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг заедно с цялата си канцелария беше в Скопие, срещна се там с когото трябва, в това число и с новия президент Стево Пендаровски.

Самият Пендаровски е убеден атлантик, нещо като „НАТО фундаменталист“, както го определи един опозиционен публицист, така че много убеждаване не беше нужно. Пендаровски просто искаше да получи някакви относително сигурни гаранции, че на сесията на върха на пакта на 2 и 3 декември тази година в Лондон Северна Македония заслужено ще стане 30-тия член на НАТО. А когато Столтенберг беше в Скопие, надолу по течението на Вардар, на полигона „Криволак“ започнаха големи маневри с участието на сили на САЩ и на други членки на алианса. Атлантизъм в действие, или нещо такова…

Но с Европейския съюз нещата не са толкова ясни. Юни дойде, а изясняването на това дали Брюксел ще изпълни дадената дума да определи дата за начало на преговори, все още не идва. Пък и моментът в Европейския съюз не е най-удобният. Там се води битка между различните европейски политически семейства, представени в новия парламент, кой да води Европейската комисия, как да се формират балансите в състава ѝ с определянето на новите еврокомисари, и други такива административно-кадрови проблеми, от решаването на които ще зависи как общността ще върви напред.

Вярно, само преди десетина дни в редовния си доклад за напредъка на Северна Македония беше направена препоръката да се изпълни обещанието от миналата година, след подписването на Договора с Гърция от Преспа, Скопие да получи дата за начало на преговори. Но подобна препоръка е правена и преди това, и после Съветът на Европа, събиращ държавните ръководители на страните-членки, не е я е приемал. Не е никак изключено и сега да се случи така.

Съзнавайки сложността на ситуацията в Брюксел, но и притиснат от вътрешната си опозиция, премиерът Зоран Заев предприема стъпки, които, струва ми се, са по-скоро акт на отчаяние, а не ефективен ход за печалба. И колкото да е искрен призива му, че ако на получи дата, ще трябва да се оправдава пред своите съграждани за смяната на името на името на държавата и на останалите конституционни промени, произтичащи от Договора с Гърция. Нали това беше аргументът му миналата година - ще сменим името, никак не ни е приятно, но трябва да го направим, защото срещу това ще получим членство в НАТО и дата за преговори с ЕС.

Доста хора застанаха зад него и го подкрепиха въпреки традиционното недоверие към европейските институции, което съществува около Вардар. И сега те биха могли да оттеглят доверието си и да изострят политическата ситуация в държавата, която и без това не е блестяща.

Трябва да се опитаме да разберем позицията на Зоран Заев, но и нашата, българската линия на поведение като страна-членка и на НАТО, и на ЕС. И това е проблем, който ще следим през предстоящите дни.