В деня на будителите - 1 ноември, хиляди научни работници от Българската академия на науките и селскостопанската академия излязоха на протест под надслов "Искаме ли да имаме наука в България?". Причината за тяхното недовоство са малкото средства, които отделя държавата за заплати и научна дейност. Наш екип провери как работят в Института по молекулярна биология.
В Института по молекулярна биология екипът от учени прави изледвания, които да помогнат в съдаването на нови методи за лечение и лекарства. В него работят Управата на института обаче е принудена вместо да решава научни проблеми да брои парите за ток и парно, тъй като в бюджета на Българската академия на науките няма предвидени средства за режийнии разходи.
„Работим при крайно рестриктивни условия. И наистина дилемата на един ръководител е дали да си позволи лукса да наеме млад човек или въобще човек, и дали може да си плати парното, дали може да си плати тока“, каза доц. Ива Угринова.
Основният източник на средства за българската наука идват от Фонда „Научни изследвания“. Според доц. Ива Угринова обаче той е в колапс.
„Финансирането е абсолютно нерегулярно. Трудно се печелят проекти. Когато се печелят обикновено се финансира само първата година, след което се случва някаква драма и втората година не се финансира”, каза доц. Ива Угринова.
Преди 2 години от института кандидатстват по проект за конкурентоспособност и успяват да си купят апаратура, с която да изледват нови вещества, които да се приложат във фармацията. Но средства, с които да бъдат извършвани изследванията, няма.
Преди няколко години Института по молекулярна биология е избран за мястото, където да бъде изграден център, който освен за научни изследвания да служи и за диагностика на ракови и гинетични заболявания. От 2 години обаче обещаното финасиране от държавата в размер на 4 млн. лв. не се предвижда в бюджета.
¤СИНХРОН Стойно Стойнов: „Ако бъде изграден такъв център това ще е много полезно за всички български учени, защото ще им даде достъп до научна инфраструктура, който те нямат. Нещо повече. Този център ще може да се самофинансира, защото той ще бъде отворен за европейски учени, които ще го ползват срещу заплащане“, каза Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология.
Противно на разпространеното мнение тук работят и много хора, които обаче не се задържат за дълго.
„Млад специалист магистър, който е учил 5 години, който е квалифициран и който идва при нас, трябва да започне с минималната работна заплата. Минималната заплата е тази, която получава един хигиенист“, каза доц. Ива Угринова.
“Имаш възможност да работиш навън, но въпреки това оставаш в България. Честно казано тук си ми харесва. Намерил съм страхотна среда, страхотни колеги, условия колкото и странно да изглежда”, каза Радослав Александров.
Според Радослав Александров най-големият проблем у нас е изтичането на мозъци. А той е причинен е от липсата на достъчно пари за наука.
„Проблемът е, не че няма финансиране, просто е изключително нерегулярно и парите са малко от гледна точка на това, че могат да се възползват малък брой хора и лаборатории в страната“, каза Радослав Александров
Учените от Българската академия на науките излязоха днес на протестно шествие с искания за достойно заплащане на труда им.
Ръководството поиска от държавата 12 млн. лева допълнително за следващата година. Предвидените за 2017 г. пари за Академията в бюджета обаче са с 5 млн. лева повече спрямо този за тази година.
Чуй новините
Подкаст
