Старите традиции, свързани с деня на Баба Марта се пазят в благоевградските села Хърсово и Бистрица. Всяка година, баби от селото заедно с внуци си усукват бели и червени конци от прежда. Според обичая в благоевградските села мартеници се закичват първо на най-малките деца и на домашните животни, родени от началото на годината досега.
Мартениците в селата Хърсово и Бистрица се изработват рано сутринта, преди изгрев слънце. Възрастните жени разказаха, че е важно, докато се усукват белите и червените конци да се отправят наричания за здраве, късмет и плодородие. Според Стойка Костадинова мартеница се връзва не само за здраве, но тя има и своята ритуална символика.
Стойка Костадинова:
„Тази мартеничка остава в семейството. Ако има младо семейство, тази мартеничка се слага под възглавницата до края на Баба Марта, за да имат много деца. Имали да много ниви, работили са хората, трябвало е да имат много дечица. Оставя се под възглавницата на младото семейство до края на месеца. А тази мартеничка, ако има малко конче през този месец да се е ождребило, се връзва на кончето.”
Здравка Сакарева:
„Баба ми казваше пък, като порасна, да знам да си слагам мартеничката под камък, като видя лястовичка или щъркел.”
В благоевградското село Бистрица се спазва уникалната традиция да се връзва мартеница на бутимото.
Лиляна Ризова:Мартеници възрастните жени връзват на селскостопанските животни, за да не се разболяват и на овощните дръвчета, за да е плодородна годината.
„Това е къде се бие млекото, става на матеница и мойта баба обикаляше с мартеницата, да не бега млекото.”