Всеки пети българин е застрашен от енергийна бедност, сочи изследване на КТ "Подкрепа" и Институт "Отворено общество".
This is a modal window.
В най-голям риск да не могат да си плащат сметките за ток след либерализацията на пазара у нас, според проучването, са бедни и самотни възрастни хора, домакинства с безработни лица и бедни семейства с деца.
Според синдикатите социалната тарифа с по-евтин ток, с която държавата планира да компенсира уязвимите потребители, няма да е достатъчна, тъй като средното потребление на едно семейство е 330 кВтч месечно, а тарифата компенсира по 150 кВтч. Затова трябвало не кампанийна, а системна борба с енергийната бедност.
Димитър Манолов, президент на КТ "Подкрепа": Т.н. либерализация на енергийния сектор е нещо, което ни притеснява. Досега практиките показват, че когато са въвеждани подобин мерки, винаги са страдали крайните потребители на електроенергия. Или най-малкото на ранен етап има една поредица от сценарии, които ни се разказват от различни източници. Разбира се, оптимистичните сценарии идват от страна на правителството. Песимистичните сценарии идват оттам, където знаят за какво става дума.
Мая Манолова, омбудсман: И това, което беше презентирано, за мен това е единственото официално на онази среща, организирана от мен, само и единствено като социални тарифи за уязвимите групи, е повече от неприемливо. Още повече, че както установиха експерти, става дума за по 6 лв. на 1 млн. души. Това, което правят държави, които са далеч по-енергийно богати от България, е комплекс от мерки, в който се включват задължително и мерки, свързани с енергийната ефективност.