Първата българска конституцията е една от най-модерните за своето време и е повод за национална гордост. За това говориха в специалния блок на БНТ1 "Четем Конституцията" професорът по конституционно право Екатерина Михайлова, проф. Янаки Стоилов и професорът по история Веселин Методиев.
Проф. Екатерина Михайлова посочи, че Търновската конституция въвежда принципите на модерната държава, сред които разделението на властите, избирателните права.
Проф. Екатерина Михайлова: Търновската конституция полага началото на модернизацията на българската държава. В нея се залагат принципите на разделение на властите, правова държава, избирателни права и наченките на парламентарното управление. В този смисъл тя е много напредничава.
Тя посочи, че учредителите са си поставили високи цели и по отношение на културата и образованието в създаването на българската държава.
;Според професорът по право Янаки Стоилов основната ценност на Търновската конституция се състои в това, защото тя е първа за свободна България.
Стоилов добави, че Търновската конституция въвежда още безплатното образование, както и общинското самоуправление.
Проф. Янаки Стоилов, юрист: Търновската конституция е една от модерните за времето си. Тя е българска. Търновската конституция има противоречива съдба. Тя намира приемственост в днешната българска конституция.;
Според историка проф. Веселин Методиев основното достойнство на Търновската конституция е че тя дава свободата - голямата цел на българската революция.
Проф. Веселин Методиев: Конституцията е блестяща в частта, в която урежда гражданските отношения и проблемна, където се подреждат институциите.
Методиев напомни, че предвиденото в Търновската конституция всеобщо избирателно право, прави България четвъртата страна в Европа, която дава възможност на всички граждани да избират.
;Сред другите достойнства на първата българска конституция те напомниха, че Търновската конституция е втората след френската, която постановява отговорност на министрите пред парламента и дори предвижда специален съд за съдене на министри.
Споровете по времето на приемането на конституцията от Учредителното събрание оформят и първите български политически партии - на консерваторите и на либералите.