Арменската общност в България с подкрепа за бягащите от Нагорни Карабах

Арменската общност в България в помощ на пострадалите и бежанците от Нагорни Карабах. Доброволци се обединяват в социалните мрежи и отправят призиви за солидарност и подкрепа – кой с каквото може. За лицето на страха и за ужаса разказват роднини и близки на търсещите спасение етнически арменци.

Сайта Бохосян е в Ереван и вече седмици наред помага на бягащите от "ужаса", както сама тя описва случващото се в Нагорни Карабах. Трудностите пред опитващите се да се спасят са огромни. Властва хаос. Хората стоят дни наред гладни. Нямат и бензин, за да напуснат със семействата си, разказва Сайта.

"Има страшно много проблеми, но най-големият е безразличието. Опасността е надвиснала над всички ни. Когато мълчиш, докато убиват брат ти, следващият ще си ти. Днес беше подписана една от най-срамните и трагични страници с историята на Арцах и арменците, а именно указът за разпускането на Република Арцах. Арцах вече не съществува по документи. Остава да изведем хората, които са там", каза Сайта Бохосян.

Бежанската вълна е огромна. Задръстванията по пътищата към Ереван не спират. В арменската столица вече свършват квартирите и местата за настаняване. Доброволци постоянно се грижат за събирането на храни, хигиенни материали и намирането на подслон. Сред дошлите да помогнат са Мариам Гарабедян и съмишленици от Пловдив, които носят над 100 кг помощи.

"Това е война, има ранени хора и всичко това е по улиците. Нямат нищо, освен това, което cа взели в последната минута, когато са им казали, че трябва да напуснат домовете си. Страхът е навсякъде наистина. Истински осезаем е във въздуха", коментира Мариам Гарабедян, председател на фондация Аракс.

Терeса Восканян от Бургас следи с тревога случващото се в република Арцах. В столицата на областта Нагорни Карабах са нейни роднини и една от най-близките ѝ приятелки.

"Някои от хората, които в момента се евакуират към Армения, всъщност през 2020 година са веднъж вече евакуирани. Последните 3 години вече по някакъв начин са успели да си устроят живота , сега отново ще трябва до се евакуират. Това е тяхната земя и в момента те абсолютно варварски са изгонени от място, което на тях реално си им принадлежи", обясни Тереса Восканян.

През 2016 г. пловдивчанинът Гаро Узунян бе сред доброволците, отишли в Нагорни Карабах, за да помагат на пострадалите от размириците тогава. Готов е отново да се притече на помощ.

"Не съм войнолюбец, но нито за миг не ме беше страх 2016 година, когато бях на фронтовата линия, виждайки гордите хора - от малък народ, се чувстваш като народ великан. Тъжно е, много е тъжно. Трудно е да се говори: безсилие, гняв изпитваме всички - аз и моите сънародници, диаспората от цял свят ще се обединим, ще събираме средства, ще помагаме кой с каквото може", сподели Гаро Узунян.

Най-необходимото сега са хранителни и хигиенни материали; дрехи, завивки и палатки.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok