България като съкровище – проф. Бетани Хюз пред "Панорама"

Тя е историк, автор на книги и документални филми. И вече няколко пъти идва в България. В Националния исторически музей всички искат да се снимат с проф. Бетани Хюз.

- Дойдох в България, защото имате невероятно богата история и археология. Толкова е вдъхновяващо – не просто векове, а хилядолетия – и всички тези различни култури, които са оставили следите си тук. Виждам, че българите много се гордеят с дълбоките си корени. Така че за мен като създател на филми и историк е много приятно да идвам тук. Радвам се, че много българи гледат „Хистори“. Идват и искат снимки – с бебета, майки, гаджета. Хората тук ценят своята история и историческите предавания. Има надежда в това.

- Една страна се появява във филмите или книгите на професор Бетани Хюз. Това нещо като сертификат ли е?

- Прекрасна, много ласкателна мисъл! Но местната култура - тя е звездата. Винаги и навсякъде казваме това. Ние сме само гости и ентусиазирани преносители на местната история. Преди направихме „Съкровищата на света“ – идвах в България два пъти, защото ми хареса страшно много. В момента снимаме нова поредица, за най-великите градове - и София е един от тях. Радвам се, че дойдохме пак.

- Дали по-малките страни нямат усещането, че тяхната история е подценена и непозната?

- Знам какво имате предвид. Заговорим ли за античността, хората автоматично се сещат за Гърция, Рим и Древен Египет. Не винаги се сещат за невероятната древна култура тук в България. Затова една от мисиите ми е да помогна на хората да разберат, оценят, заобичат и посетят изключителните места в страни като България. Защото, съгласна съм с Вас, древната история на България не се учи в британските училища. Надяваме се, че нашите филми ще образоват аудиторията не само във Великобритания, но и другаде по света.

- Написахте книга за седемте чудеса на древния свят. Разбрахте ли защо хората правят чудеса? От принуда или от вдъхновение?

- Когато пишех „Седемте чудеса на античния свят“, с вълнение разбрах, че те не са просто паметници. Че всъщност ние, хората, искаме да създаваме чудеса, а после да пишем за тях и да ги посещаваме. Това доказва, че заедно постигаме повече, отколкото позволяват възможностите на индивида. Чудото ни е вродено. Търсим го. Хората строят не само под принудата на диктатори. Не, не нося розови очила. Знам, че е имало и много кръв, пот и сълзи, проляти за сътворяване на чудеса. Но вярвам в човешкия стремеж към красота. И в това как откриваме чудеса около себе си.

- Да, смятаме, че хората могат сами да творят красота. И изведнъж откриваме какво огромно, общо усилие са били пирамидите.

- Може би сте прав. Но случаят с пирамидите е интересен. Доскоро смятахме, че са построени от роби. А сега разбираме, че са били обикновени египтяни. Да, някои не са имали избор. Но се събрали и създали пирамидите като манифест: че са египтяни от единен Египет. Пирамидата е гробница за техния велик фараон. Смятали, че така той ще се издигне в небето – и Египет ще бъде спасен. Вижте къде са живели работниците, построили пирамидите. Техните кухни, където разчупвали големи къшеи хляб и заедно хапвали супа от хрущяли и яхния. Затова мисля, че сте прав. Да не се преструваме, че е нямало болка. Но това не са задължително паметници на болката. А и паметници на мощта, творчеството и амбицията.

- Дали древните са били равни на нас? И дали прогресът ни не е просто илюзия?

- Древните са били не просто равни на нас. В някои отношения даже били по-умни. Защото имали по-малко машини, които да им вършат работата. И трябвало да бъдат много изобретателни. Тук, в Националния исторически музей, има невероятни предмети отпреди 2000 години. Древните били способни на невероятни неща – създали пирамидите, създали великолепните паметници тук в България. И го направили само с умовете си, чрез диалог, сътрудничество и много прости инструменти. Така че древните били по-умни от нас.

- Наистина ли?

- Да. Всъщност учените казват, че във времето, с течение на еволюцията, мозъците ни мъничко намаляват. Тъй като не се сблъскваме с проблемите, които древните са имали. В античния свят е трябвало да мислиш не само как да построиш огромен храм, красив параклис или – през Средновековието – великолепна църква. Трябвало е да мислиш и за оцеляване. Храната не е била гарантирана. Отвъд хоризонта може да се зададе армия. Затова е трябвало да бъдеш супер бърз, супер умен, да мислиш на 360 градуса. И както казах, наистина е интересно как антрополозите и учените разкриват, че в миналото мозъците ни са били една идея по-големи. Защото през цялото време сме решавали проблеми.

- Дали пък защото древните не са виждали повече смърт на близки? Живели са по-кратко и трябвало да събират повече опит за по-малко време.

- Вашата гледна точка е доста интересна. Прав сте, че повечето хора умирали, преди да навършат 35-40-45. Така че изживяванията са били доста по-интензивни. Не приемали нищо за даденост. Смятали, че всеки ден си струва. Да се възползваш от него, защото имаш само 4 десетилетия живот. Много е важно да помним това, да.

- Професор Хюз, да бъдеш обсебен от историята винаги ли е удоволствие? Не крие ли и опасност?

- Страстта към историята: с нея живея всеки ден. Понякога ми носи огромна радост и вдъхновение - да се свързвам с хората от миналото. Но също научавам за техните мъки, битки и ужасни трагедии, за лошото в историята. Но трябва да знаем! Не за да живеем в миналото. А да бъдем силни в настоящето и да гледаме напред към бъдещето, с увереността откъде идваме.

- Ядосвате ли се, когато политиците се правят на историци, за да оправдаят делата си?

- Да. Много е опасно историята да се използва за политически цели. И не е ли впечатляващо, че това все още се случва? Всеки довод става по-убедителен, ако кажеш: „ето какво е станало преди 4000 години, затова хайде да продължим“. Така че историята не бива да се политизира. Трябва да позволим на хората от миналото да говорят сами за себе си.

- Коя история Ви донесе най-много радост? Коя е за Вас историята на историите, феноменът на феномените, чудото на чудесата?

- Много са! Защото обичам историята във всички отношения. Но като жена се вълнувам от невероятната роля на жените в историята. Много често са били изтривани. Понякога откриваме техните истории през археологията – и така разбираме колко силни са били. И тук в България е имало много силни жени в древността и Средновековието. Много обичам да ги откривам и да ги записвам обратно в историята.

- Значи историята не е само на мъжете, но може да бъде и на жените?

- Може да бъде и на жените, наистина. Точно, точно така.

- Професор Бетани Хюз, много Ви благодаря!

- Беше прекрасно да си поговорим!

-Благодаря!